Посветителни надписи от Пантикапей

ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Посветителни надписи от Пантикапей

Пантикапей (.гр. Παντικάπαιον, лат. Panticapaeon) е бил античен град, на мястото на който днес се намира град Керч. Градът е бил наричан също и Боспор. През 479г.пр.н.е. градът станал столица на съюза на елинските колонии. През 63г. пр.н.е. там се самоубил цар Митридат VІ, след което владетелите на Боспорското царство се подчинили на Рим. Боспорското царство окончателно било ликвидирано по време на варварските нашествие на остготите и хуните.

Тук са събрани посветителните надписи от Пентикапей. В тези надписи обикновено се посочва дарителят, който е поръчал надписа, името на владетеля, при чието управление е станало и на кого е било посветено дарението

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Надпис на Стратокъл, син на Динострат от времето на Левкон (389—349пр.н.е.)

През 1825г. този надпис е бил копиран от Пезарос в Керч. По-късно надписа се е съхранявал в арменската църква „Свети Григорий” в Нахичевани,. Сега надписът се съхранява в Ермитажа. Въз основа на орфографията и следите от йонийски диалект надписа се отнася към времето на архонта Левкон І от династията на Спартакидите (389—349пр.н.е.).

Надписът е издълбан върху постамент от сив мрамор, на горната част на който има вдлъбнатини на местата, където са били краката на статуята.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 18-19, № 6.

Стратокъл, за своя баща Динострат, отслужил срока на своето жречество, посвети на Аполон Лечител при Левкон, архонт на Боспор и Теодосия, цар на синдите, торетите, дандариите и псесите.

Посветителен надпис от времето на Левкон (389—349пр.н.е.)

Надписът е издълбан върху плоча от бял мрамор. Лявата част е счупена. През 1917г. е била закупена от Е. Запорожки в околностите на Керч. Съхранява се в музея в Керч. Плочата е с размери 0.27 х 0.32 х 0.33 х 0.12.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 19-20, № 6а.

[Дъщерята на Нимф]ей посвети [олтар на Ар]темида Ефеска [бидейки жрица при ар]хонта Левкон, [владетел на Боспор и Тео]досия и [сидите и] цар на [торетите, данд]арите, псесите

Посветителен надпис от времето на Левкон (389—349пр.н.е.)

Надписът е издълбан върху мраморна плоча. Закупен е в Керч и е бил продаден на Ермитажа, където се съхранява до момента. Плочата е с размери 0.09 х 0.17 х 0.01 х 0.018 и е много повреден. Датира се към управлението на Лекон І (389—349пр.н.е.).

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 20, № 7.

… [Ле]вкон, на Аф[родита посве]тил, при арх[онта на Боспор, Теодосия и ] ц[ар на] ...

Отломка от надпис от времето на Левкон (389—349пр.н.е.).

Надписът е издълбан върху варовикова плоча. Намерен е в Керч през 1864г. при разкопките на „пепелището”. Съхранява се в музея в Керч. Фрагмента е с размери 0.41 х 0.84 х 0.13-0.15 и е много повреден.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 20-21, № 8.

Креуса, дъщерята на Медонт, на [Деметра посвети] при архонта Левкон на Б[онпор и Теодосия] и цар на сидо[ните и всички майтони].

Надпис от времето на Перисад І (349-310пр.н.е.).

Надписът е издълбан върху постамент от сив мрамор. Намерен е в Керч през 1850г. Съхранява се в музея в Керч. Постамента е с размери 0.32 х 0.98 х 0.66 и е повреден. Изследователите предполагат, че надписа е от времето на съвместното управление на Спараток ІІ и Перисад.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 21-22, № 9.

Фанип п[освети] за брат си Арте… при архонта Перисад на [Теодо]сия и цар на сидо[ните и майтоните] и татеите.

Надпис на Сатирион, син на Патека от времето на Перисад І (349-310пр.н.е.).

Надписът е издълбан върху постамент от сив мрамор. Намерен е в Керч през 1864г. Съхранява се в музея в Керч. Постамента е с размери 0.35 х 0.65 х 0.75. Левият му край е силно повреден.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 23, № 10.

Сатирион, сина на Патека, като отслужи срока на жречеството си, посвети на Аполон Лечител при Перисад, архонт на Боспор и Теодосия и цар на синдите и всички маити.

Надпис от времето на Перисад І (349-310пр.н.е.).

Надписът е издълбан върху постамент от сив мрамор, от който са запазени два фрагмента. Намерен е в Керч през 1833г. Съхранявал се първоначално в музея в Керч, а от 1851г. – В Ермитажа. Постамента е с размери 0.332 х 0.71 х 0.21.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 23-24, № 11.

… Койр[ан] посвети заради своята дъщеря Ития на Артемида Ефеска при ар[хонт]а Перисад на Боспор и Теод[осия] и цар на сидоите и всички [маитони].

Фрагмент от надпис

Надписът е издълбан върху варовикова плоча и е силно повреден. Купен е в Керч през 1916г. Понастоящем не е известно къде се намира надписа.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 24, № 12.

… на Артемида ...

Надпис на Аристон, син на Аристофонт от ІVв.пр.н.е.

Надписът е издълбан върху плоча от бял мрамор. Намерен е в Керч. Съхранява се в музея в Керч. Постамента е с размери 0.36 х 0.80 х 1.14..

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 24-25, № 13.

Аристон, син на Аристофонт, на Афродита.

Надпис на Аристоника, дъщеря на Ксенокрит от вт. пол. на ІVв.пр.н.е.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 25, № 14.

Аристоника, жрица на Деметра, дъщеря на Ксенокрит, посвети на Деметра заради своята дъщеря Деметрия.

Посветителен надпис в чест на бог Дионисий Арей от ІVв.пр.н.е.

Надписът е издълбан върху варовикова плоча. Намерен е в Керч през 1892г.. Не е известно къде се намира сега. Плочата е с размери 0.26 х 0.38 х 0.14.

Епитета на Дионисий – Арей се среща много рядко. Предполага се, че това е свързано с тракийския култ към бог Сабазий. Макробий пише за това отъждествяване следното: „Мнозина отъждествяват Либер с Марс, виждайки в тях едно божество. Оттам на Либер се поставя епитета на Марс – Ениалий”. (Macr., Sat., I, 19,1).

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 25, № 15.

На Дионисий Арей.

Посветителен надпис на Манис от ІVв.пр.н.е.

Надписът е е издълбан върху варовикова плоча. Намерен е в Керч през 1864г.. Съхранява се в музея в Керч. Плочата е с размери 0.236 х 0.60 х 0.42.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 26, № 16.

Манис [посвети] на Херакъл.

Посветителен надпис на Тисий от ІV-ІІІв.пр.н.е.

Надписът е е издълбан върху постамент от бял мрамор. Запазен е фрагментарно Намерен е в Керч през 1829г.. До 1951г. се е съхранявал в музея в Керч, а след това – в Ермитажа. Фрагмента е с размери 0.32 х 0.51 х 0.15.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 26, № 17.

Тисий, син на Делоптих, византиец, заради брат си Фрасидем [посвети] на Афродита.

Посветителен надпис от времето на Спарток ІІІ (203-284г. пр.н.е.).

Надписът е издълбан върху постамент от сив мрамор. Запазен е фрагментарно Намерен е в Керч през 1824г. Съхранява се в Ермитажа. Фрагмента е с размери 0.18 х 0.42 х 0.36.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 27, № 18.

… жена на ...стен [посвети на Де]метра Тесмофора при архонта Спарток, син на Евмел.

Посветителен надпис от времето на Спарток ІІІ (203-284г. пр.н.е.).

Надписът е издълбан върху постамент от сив мрамор, върху който е стояла статуята на цар Перисад ІІ. Надписът е бил намерен в Керч, след което е бил пренесен в Таман, а после е бил изгубен.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 27, № 19.

… скис син на Малпагор, за своя син Мойродор посвети при царуването на Спарток, син на Евмел.

Посветителен надпис на постамент на статуя на Перисад ІІ (284-245г. пр.н.е.).

Надписът е издълбан върху постамент от сив мрамор. Намерен е в Керч през 1837г. Съхранява се в Ермитажа. Постамента е с размери 0.29 х 0.99 х 0.24. Триредовия надпис е на лицевата страна на постамента.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 28, № 20.

На цар Перисад, син на цар Спарток. От Хипокъл, Дорией и Хипократ, синове на Хагесиарх, родосци, [посветиха] всички богове.

Посветителен надпис от времето на Перисад ІІ (284-245г. пр.н.е.).

Надписът е издълбан върху постамент от сив мрамор. Намерен е в Керч през 1833г. Съхранява се в Ермитажа. Постамента е с размери 0.58 х 0.89 х 0.72.

В изданието на Струве Μητρί Φρυγίαι е преведено като Майката Фригийска, т.е., че става дума за Кибела. Кибела е фригийска богиня, но обикновено е наричана Великата майка или Идийската майка. Според начина на изписването в случая по-скоро става дума за бог Митра, който традиционно се изобразява с фригийска шапка. Херодот е отъждествил Митра с Афродита, но според Страбон това е бога на Слънцето, а асирийската Милита, с която е объркал името е Мулуса, жената на Ашур.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 29, № 21.

При царуването на Перисад, сина на Спарток. От Хестия, дъщеря на Менодор, бидейки жрица, посвети на Митра Фригийски.

Посветителен надпис от Бафил от ІІІв. пр.н.е.

Надписът е издълбан върху цилиндричен олтар от бял мрамор. Намерен е в Керч през 1863г. Съхранява се в Ермитажа. Размерите му са вис. 0.19, диам. 0.14

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 29-30, № 22.

Батил (Βάθυλλος), син на Деркий [посвети] на Хеката, владетелката на Спарта (Σπάρτης).

Посветителен надпис от времето на Перисад ІІ (284-245г. пр.н.е.).

Надписът е издълбан върху постамент от сив мрамор. Намерен е в през ХVІІІв. Сегашното му местонахождение не е известно. Постамента е с размери 0.24 х 0.98 х 0.48.

В изданието на Струве [Μ]η[τ]ρί преведено като Майката, т.е., че става дума за Кибела. При попълването е взет предвид и надпис № 21 от КБЕ. Кибела е фригийска богиня, но обикновено е наричана Великата майка или Идийската майка. Според начина на изписването в случая по-скоро става дума за бог Митра, който традиционно се изобразява с фригийска шапка. Херодот е отъждествил Митра с Афродита, но според Страбон това е бога на Слънцето, а асирийската Милита, с която е объркал името е Мулуса, жената на Ашур.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 30, № 23.

При царуването на Перисад, сина на Спарток. От Леострат, син на П…, заради своя брат … посвети на [М]и[т]ра.

Посветителен надпис от Агелай от времето на Спарток ІV (245-240г. пр.н.е.)

Надписът е издълбан върху постамент от варовик. Намерен е в Керч през 1832г. Сегашното му местонахождение не е известно. Постамента е с размери 0.605 х 0.25.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 30, № 24.

[При цару]ването на Спарток, сина на Перисад, [А]гелай, син на Хераклид, [посвети] на Дионисий.

Посветителен надпис от Левкон от времето на Перисад ІІ (284-245г. пр.н.е.).

Надписът е издълбан върху постамент от мрамор. Намерен е в през 1843г. в Керч. Сегашното му местонахождение не е известно.

Изследователите предполагат, че поръчителя на надписа е бъдещия цар Левкон ІІ (240-220г. пр.н.е.), син на цар Перисад ІІ..

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 31, № 25.

Левкон, син на Перисад, като отслужи срока на своето жречество, посвети тази статуя на Аполон Лечител при Перисад, сина на Спарток, архонт на Боспола и Теодосия, цар на синдите, маитите и татеите.

Посветителен надпис от Агелай от времето на Спарток V (200-180г. пр.н.е.)

Надписът е издълбан върху плоча от бял мрамор. Намерен е в Керч през 1884г. Съхранява се в музея в Керч. Плочата е с размери 0.12 х 0.14 х 0.06.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 31-32, № 26.

[При царуването на С]параток, [син на Перисад], при жреца …, син на [М]еандрий, … [син на Фе]нип, [посвети на Зевс С]пасител.

Посветителен надпис от Плусия от ІІ в. пр.н.е.

Надписа е издълбан върху плоча от бял мрамор. Има релеф, на който са изобразени две жени и едно момиче. Закупен е в Керч. Съхранява се в Историческия музей в Москва. Плочата е с размери 0.23 х 0.29 х 0.05.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 32, № 27.

Плусия заради своите дъщери посвети на Ангиса по [нейна] повеля.

Посветителен надпис от времето на Фарнак ІІ (63-47г. пр.н.е.).

Надписът е издълбан върху мраморна база. Намерен е в Керч през 1949г. Съхранява се в МИИ - Москво. Базата е с размери 0.17 х 0.15.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 32-33, № 28.

Царят на царете, великия Фарнак на Артемида Съветница.

Посветителен надпис от времето на Фарнак ІІ (63-47г. пр.н.е.).

Надписът е издълбан върху плоча от бял мрамор. Намерен е в Керч през 1895г. Съхранява се в музея в Керч. Плочата е с размери 0.517 х 0.42 х 0.25.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 33-34, № 29.

[Фарнак, великия ца]р на царете, [архонт на Боспор] Европейски, [посвети] на Зевс Генарх.

Посветителен надпис от времето на царица Динамия (47-11г. пр.н.е.) и цар Асандър (47-17г. пр.н.е.)

Надписът е издълбан върху постамент от бял мрамор. Намерен е в Керч през 1880г. Съхранява се в музея в Керч. Плочата е с размери 0. 12 х 0.41 х 0.20.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 34, № 30.

При ца[руването на царя на царете] великия Асандър, [при]ятелят на римляните, спасителя и царица Динамия навархът Панталеонт [посвети] на Посейдон Сосиней и Афродита Навархида.

Посветителен надпис от времето на царица Динамия (47-11г. пр.н.е.)

Надписът е издълбан върху плоча от бял мрамор. Намерен е в Керч през 1957г. Съхранява се в музея в Керч. Плочата е с размери 0. 87 х 0.36 х 0.1.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 34-35, № 31.

На царица Динамия, приятелка на римляните, дъщеря на великия цар Фарнак, сина на Митридат Евпатор Дионис на Афродита Урания – владетелката на Апатур посветиха Мирон, син на Мирон и жена му Кириена.

Посветителен надпис от времето на цар Савромат І (92-123г.)

Надписът е издълбан върху плоча от бял мрамор. Закупен е в Керч през 1862г. Съхранява се в Ермитажа. Плочата е с размери 0. 20 х 0.20 х 0.03. Надписът е силно повреден. Според Латишев изброените трима дарители вероятно са началника на острова Улпий Антимах споменат в надписа от 107г. № 697 от КБЕ, наместника на царската резиденция Улпий Партенокъл споменат в надпис № 628 от КБЕ и Марк Улпий Прим споменат в надписа от 97г. № 43 от КБЕ. Общото име Улпий и обстоятелството, че надписи № 628, 697 и 725 са били намерени на едно и също място е дало основание да се предположи, че тримата вероятно са от едно семейство.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 35-36, № 32.

[На потомъка на ца]рете … [великия ц]ар на Б[оспор Савромат], приятеля на цезаря [и приятеля на римляните,] за побед[ата над ски]тите благочестивия Партенок[ъл и Примус, и] Антимах, началници … боговете, даруващи победа, посветиха [през … година], месец Горп[ией].

Посветителен надпис на наварха Трифон от 123г. в чест на цар Котис ІІ (123-234)

Надписът е издълбан върху плоча от бял мрамор. Намерена е в Керч през 1862г. Съхранява се в музея в Керч. Плочата е с размери 0. 30 х 0.48 х 0.19.

Посочената 420г. отговаря на 123г. от Р.Х. За войната със скитите се споменава и в предния надпис № 32.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 37, № 33.

За победата над скитите на царя на царете Тиберий Юлий Котис, приятел на цезаря и приятел на римляните, благодетеля на отечеството, от наварха Трифон, син на Аполоний, през 420г., през месец Даисий, 27 (ден).

Посветителен надпис от времето на цар Котис ІІ (123-234)

Надписът е е издълбан върху варовикова плоча, от която е запазен отломък. Не е известно къде и кога е била намерена. Съхранява се в музея в Симферопол. Плочата е с размери 0. 22 х 0.16 х 0.03.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 37-38, № 34.

За дома на [цар Тиберий Юлий Коти[с, сина на великия цар] Тиберий Юл[ий Савромат …. благочестивия посвети през] … през ме[сец] ...

Посветителен надпис на Хрестион от 243г.

Надписът е издълбан върху постамент от варовик. Намерена е в Керч през 1827г. Намирал се в музея в Керч до 1861г., след което е пренесен и се съхранява в Ермитажа. Постамента е с размери 0. 17 х 0.69 х 0.429.

Посочената 539г. отговаря на 243г. от Р.Х. Апатура е название на светилището на богинята. Според преразказаната от Страбон легенда, това прозвище произлиза от думата „измама”. В текста е спомената длъжността „принкип”, която е спомената и в надписи І 744 и № 811 от КБН, но не е изяснено какви са били функциите на лицата, които са я изпълнявали.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 38, № 35.

На богинята Афродита Урания, владетелката на Апатур, аз, Хрестион, син на Хрестион, сина на принкипа Сала, посветих по обета, 539г., месец Ксандика.

Посветителен надпис на Хрестион от 243г.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 38, № 35.

Посветителен надпис от времето на цар Тейран І (275-278)

Надписът е издълбан върху постамент от бял мрамор. Намерена е в Керч през 1843г. Съхранява в Ермитажа. Постамента е с размери 1.50 х 0.72 х 0.54.

Надписът е издълбан от трите страни на постамента. На лицевата страна под корниза има релеф, на който са изобразени два бюста във фас, а между тях колона. Надписът на лицевата страна (А) е запазен добре, но тези от лявата (Б) и дясната (В) са силно изтрити.

Надписът съдържа имената на голям брой длъжностни лица и заради това е интересен като източник на информация за устройството на града.

Издания: Струве, В.В., КБН, 1965, стр. 38-43, № 36.

- А -

На добър час. При царуването на цар Тиберий Юлий Тейран, приятел на цезаря и приятел на римляните, благочестивия, поставиха този паметник на небесните богове Зевс Спасител и Хера Спасителка, за победата и дълголетието на цар Тейран и царица Елия аристопилитите на своите богове и благодетели при жреца Юлий Хофарн, син на Афродизий, който беше лохаг и останалите аристопилати: Минестрат, син на Госемфлион, наместник на царската резиденция и наместник на Теодосия; Фан син на Сакл, хилиарх и началник на аспургианите; Фан, син на Агатий, главен секретар; Харитон, син на Никефор, лохаг; Фидан, син на Феангел, бившия политарх; Лиман, син на Фид, политарх; Евий, син на Минестрат; Ерос, син на Радамасий, бившия началник на отчетната част.

- Б -

Психарион, син на Сого, началник на отчетната част; Психарион, син на Хераклид; Лазен, син на Ен… ; Бадак, син на Минестрат; Фадинам…; Барбарий, син на Мавак; Йе…; Александър, син на Арександър, бившия началник на пинакидата (?); Теба (?), син на Минестрат; Папий, син на Хофарн; Хофарн, син на Хофарн; Антисфен, син на Посейдон; Бан (?), син на Деметрий; Фадий, син на Памфил; Пот, син на Мен; Минестрат, син на Зенон; Теодосий, син на Си…вар ; Барбар, син на Теофил; Минестрат, син на Минестрат, секретар; Йодас, син на Бардан …, Перисад (следвало е названието на длъжността му); Хераклид, син на Хофарн (?); Диагор, син на Макарий; Аристион, син на Пантакъл; Титий, син на Мирон; Стратоник, син а Ардариск (?); Родон, син на Лизистрат (?); Антистен, син на Александър; Мати…, син на Самбион; Макарий (?), син на Фидан; Психарион, син на Патерион; …, син на Ардариск (?) и извършващите ежемесечно жертвоприношение: Маркиан, син на Патерион; …, син на Ардариск (?); Аристион (?), син на Пот; Зенон…; …, син на Папион; Ардарак, син на Самбион; …, син на Самбион; Мосхас, …; …, Фи…, син на Масто; Ев... ; Лисикрат …; Алким…; Ермон…; Басилиск, син на Филип (?).

- В -

…, син на Евион; Линд…; Илт…, син на Агата; Деметрий …; Калист …; Фиант (?), … син на Ардарак; Алким, син на Антоний (?); …, син на Самбион; …, син на Деметрий; Ант…; Зенон, син на Минестрат; Радамий (?), син на Самбион; Ардар, син на Евий; Персион, син на Персион; Исл…, син на Деметрий; Мокус, син на Дионисий; Пай …ирдал; Дадос, син на Стратон (?); Ант, син на Папий; Ни…, син на Калус; Елий, син на Дикил…; Теофил, син на Хеми…; Филигат …; Калистен, син на Никон (?); Папон, син на Теофил; … Елий Биос…; Пагад (?), син на Дионисий; …и Деметрий …; Фадий …, син на Деметрий; Бион, син на Бион. Младшите: … Котис, син на Елей; Дионисий …