ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ

(Приета на 16.04.1879 г., изм., 15.05.1893 г. и 11.07.1911 г., отменена на 4.12.1947 г., обн., ДВ, бр. 284 от 6.12.1947 г)

Конституция на Княжество България в редакцията от 16 април 1879г. и Сребърната конституция в редакцията от 1911г.

Търновската конституция е била приета на 16.04.1879г. от Учредителното събрание, което се състояло в сградата на бившия турски конак в старата столица Велико Търново.

Заседанията на Учредителното събрание били открити на 10 февруари 1879г. В него участвали 229 народни представители, от които 122 били по право, 88 по избор и 19 назначени от руския императорски комисар. Събранието е било свикано в съответствие с чл. 4 от Берлинския договор за приемане на Органически устав на княжеството. Народните представители обаче взели решение основния закон да се нарича конституция, а не органически устав. В основата на Търновската конституция залегнал руския проект, който е бил изготвен в Русия. Първоначално проекта за конституция е бил изработен от ръководителя на съдебния отдел на Временното руско управление С. Лукянов. Той е бил изпратен на 6 ноември 1878г. за обсъждане в царската резиденция в Ливадия, където е прегледан лично от Царя-Асвободител Александър ІІ. По проекта са били дадени бележки в консервативен дух от външния министър Н. Гирс, руския представител в Цариград А. Лобановски-Ростовцев и А. Мелников. Проекта е оформен окончателно от комисия, в чийто състав са били включени и изтъкнатите юристи А. Мелников и проф. А. Градовски. На 27.12.1878г. проекта е бил изпратен в България, където е бил преведен на български под ръководството на проф. Марин Дринов.

При приемането на конституцията били променени някои от текстовете на проекта. Напр. в чл. 3 е била премахната частта с текста, че княжеството „се намира във васални отношения към Блистателната порта”, макар тази редакция да не изменила международното положение на България. Сериозни дискусии предизвикал въпросът дали парламентът да е двукамарен или еднокамарен. Интересно е да се спомене една статия от в-к „Независимост” отпечатана в брой 10 на 26.01.1869г., т.е. 10г. преди приемането на Търновската конституция, в която е разгледан въпросът за еднокамарната и двукамарната система и авторът изказал следното становище за един бъдещ български парламент: „българският народ е имал поне тази чест да бъде всичкия равен и благороден”. Тази статия показва, че българският народ доста преди освобождението си е обмислял въпросът за бъдещата си държава, тъй че не е бил съвсем неподготвен по време на Учредителното събрание, както твърдят някои.

Конституцията е била приета на 16 април 1879г.

На 1 юли 1881г. в Свищов се провело Велико народно събрание, което одобрило суспендирането на Търновската конституция и бил въведен т.нар. „Режим на пълномощията”. Под натиска на народното недоволство на 6 септември 1882г. княз Александър Батенберг обявил, че е готов да се откаже от „режима на пълномощията” преди да са изтекли 7-те години. Проведените избори през 1884г. за Четвъртото Обикновено Народно събрание били спечелени от защитниците на Търновската конституция и законът за суспендирането на конституцията бил обезсилен.

Търновската конституция е била променяна два пъти, като втората промяна е свързана с обявяването на независимостта на България и промяната на статуса на владетеля от княз на цар. По-долу със ситен шрифт са дадени и текстовете на направените редакции, като трябва да се има предвид, че с промяната през 1911г. навсякъде титлата на владетеля е изменена от княз на цар, което тук не е отразено.

Кръгът „Звено” още при превратите на 9 юни 1923г. и на 19 май 1939г. имал идеи за суспендиране на конституцията, но успели да направят това едва след като извършили третия си преврат заедно с БКП на 9 септември 1944г. след вероломното нахлуване на съветската армия в България на 6 септември 1944г. Конституцията формално не е била отменена веднага след преврата, но управляващите не са се съобразявали с нея. Така например е бил проведен референдум за промяна на формата на управление от монархия на република, макар в основния закон да не е предвидена възможност това да стане по този начин. Формалното отменяне на конституцията станало с т.нар Димитровска конституция, която била приета от ВНС на 4.12.1947 г. (обн., ДВ, бр. 284 от 6.12.1947г.) от оцелялата част от народните представители, тъй като другите преди това били отстранени от парламента, а някои от тях били арестувани и избити.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Галерия] [Филми] [Ново]

КОНСТИТУЦИЯ НА БЪЛГАРСКОТО КНЯЖЕСТВО

Глава I

ЗА ТЕРРИТОРИЯТА НА КНЯЖЕСТВОТО

1. Намаляванье или уголемяванье территорията на Българското Княжество не може да стане безъ съгласието на Великото народно Събрание.

2. Исправянье границите, ако не става въ места населени, може да бъде разрешено и отъ Обикновенното Народно Събрание (чл. 85, т. 1).

3. Территорията административно се дели на окръжия, околии и общини.

Особенъ законъ ще се изработи за наредбата на това административно деленье върху начала за самоуправление на общините.

Глава II

КАКВА Е КНЯЖЕСКАТА ВЛАСТЬ И КАКВИ СЪ НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ

4. Българското Княжество е монархия наследственна и конституционна, съ народно представителство.

5. Князьтъ е Върховенъ представитель и глава на Държавата.

6. На Българский Князь се дава титлата - светлость, а на наследника на престола титлата - сиятелство.

(Изм. 15 май 1893г.: Българският княз и престолонасленикът му ще носят титлата Царско Височество”.)

(Изм. 11 юли 1911г.: „Българският цар носи титлата Негово Величество Цар на Българите, а престолонаслендикът – титлата Царско Височество.)

7. Безъ съгласието на Великото Народно Събрание Българский Князь не може да бъде същевременно управитель на друга некоя държава.

8. Лицето на Княза е свещенно и неприкосновенно.

9. Законодателната власть принадлежи на Князя и на народното представителство.

10. Князьтъ утвърждава и обнародва приетите отъ Народното Събрание закони.

11. Князьтъ е върховенъ началникъ на всички военни сили въ Княжеството, както въ мирно така и въ военно време. Онъ раздава военните чинове по закона. Който постъпя въ военна служба, дава клетва, че ще да е веренъ Князю.

12. Испълнителната власть принадлежи Князю; всите органи на тая власть действуватъ отъ негово име и подъ неговъ върховенъ надзоръ.

13. Съдебната власть въ всичката нейна ширина принадлежи на съдебните места и лица, които действоватъ отъ името на Князя. Отношенията на Князя къмъ тия места и лица се определяватъ чрезъ особни наредби.

14. Князьтъ има право да смекчава или да отменява наказанията спроти начина, който е определенъ въ правилата на криминалното съдопроизводство.

15. Князьтъ има право за помилованье въ криминалните дела. А правото за амнистия принадлежи на Князя заедно съ Народното Събрание.

16. Изложените въ членове 14 и 15 правдини на Князя не се простиратъ и на пресъдите, по които съ осъдени министри за некакво нарушение Конституцията.

17. Князьтъ е представитель на Княжеството въ всичките му сношения съ иностранните държави. Отъ негово име и съ пълномощие отъ Народното Събрание се свързватъ съ Правителствата на съседните държави особни сговори за работи по управлението на Княжеството, за които се изисква участието и съдействието на тия правителства.

(Изм. 11 юли 1911г.: „Царят е представител на държавата във всичките й сношения с другите държави.От негово име правителството преговаря и сключва с всички държави договори, които се утвърждават от царя. Тия договори се съобщават от министрите на Народното Събрание, щом като интересите и сигурността на страната допущат това (чл. 92 от Конституцията.

Обаче договорите за мир, търговските, както и всички договори, които налагат разходи за държавата, или съдържат изменения на съществуващите закони, или засягат гражданските и публичните права на българските поданици, стават окончателни само след приемането им от Народното Събрание.

В никой случай тайните постановления на един договор не могат да унищожават явните му постановления.”)

18. Наредбите и распорежданията, които излазятъ отъ Князя, иматъ сила въ такъвъ случай, когато те съ подписани отъ надлежните министри, които приематъ на себе всичката за нихъ отговорность.

Глава III

ЗА МЕСТОПРЕБИВАВАНИЕТО НА КНЯЗЯ

19. Князьтъ е дълженъ да се намира постоянно въ Княжеството. Ако на време излазя изъ него, той си назначава Наместникъ, който, докле отсътствува Князьтъ, ще има правдини и длъжности, определени съ особенъ законъ. За излазяньето си изъ Княжеството и за назначаваньето Наместника си Князьтъ обявлява народу чрезъ прокламация.

(Изм. 11 юли 1911г.: „Царят е длъжен да се намира постоянно в царството. Ако на време излиза от него, той си назначава за заместник Министерския съвет. Правата и длъжностите на наместничеството ще се определят с особен закон. За излизането си и за назначаването на наместник царят съобщава на Министерския съвет, който оповестява за това чрез „Държавен вестник”.)

20. Наслединикътъ на престола такожде требва да живее въ Княжеството и може да излазя изъ него само съ съгласието на Князя.

Глава IV

ЗА ГЕРБА НА КНЯЖЕСТВОТО, ЗА ПЕЧАТА И ЗА НАРОДНОТО ЗНАМЕ

21. Българский Държавенъ гербъ е златенъ коронованъ левъ на тъмночървено поле. Надъ полето Княжеска корона.

22. На държавний печатъ се изображава гербътъ на Княжеството.

23. Българското народно знаме е трицветно и състои отъ белъ, зеленъ и червенъ цветове, поставени хоризонтално.

Глава V

ЗА НАЧИНА, ПО КОЙТО ЩЕ СТАВА ПРЕСТОЛОНАСЛЕДИЕТО

24. Княжеското достоинство е наследственно въ мъжката нисходяща права линия на първий избранъ Князь. За наследството ще се изработи особенъ законъ.

(Изм. 11 юли 1911г.: Царското достойнство е наследствено в мъжката низходяща права линия, по реда на първородството на Негово Величество Царят на Българите Фердинанд І Сакс-Кобург-Готски. За престолонаследието ще се издаде особен закон.”)

Глава VI

ЗА ПЪЛНОЛЕТИЕТО НА КНЯЗЯ, РЕГЕНСТВОТО И ЗА НАСТОЙНИЧЕСТВОТО

25. Царствующий Князь и Наследникътъ на престола се считатъ пълновръстни на 18-та си година.

26. Ако Князьтъ встъпи на престола преди да е достигналъ тоя възрасть, то до пълнолетието му се отрежда Регенство и настойничество.

27. Регентството състои отъ троица Регенти, които се избиратъ отъ Великото Народно Събрание.

28. Царствующий Князь може още при живе да назначи тримата Регенти, ако Наследникът на престола е непълновръстенъ, но за това се иска съгласието и утвърждението на Великото Народно Събрание.

29. Членовете на Регентството могътъ да бъдътъ министри, председательтъ и членовете на Върховното съдилище, или пакъ лица, които съ занемале безукорно тия длъжности.

30. Членовете на Регентството, при встъпваньето си въ тая длъжностъ, даватъ въ Великото Народно Събрание клетва, че ще бъдътъ верни на Князя и на Конституцията. Следъ това чрезъ прокламация къмъ народа, те обявяватъ, че наченватъ да управляватъ Княжеството въ пределите на Княжеската власть и отъ името на Князя.

31. Князьтъ, откакъ достигне пълнолетие и даде клетва, встъпя въ управлението на Княжеството, и за това известява на народа чрезъ прокламация.

32. Въспитанието на непълновърстний Князь и управлението на имота му се поръчва на овдовелата Княгиня и на настойници, назначени отъ Съвета на Министрите по съгласие съ Княгинята.

33. Членовете на Регенството не могътъ да бъдътъ и настойници на непълновърстний Князь.

Глава VII

ЗА ВСЪПЯВАНЬЕТО НА ПРЕСТОЛЪ И ЗА КЛЕТВАТА

34. Следъ смъртьта на Князя, Наследникътъ му встъпва на престола и незабавно се распорежда за да се свика Великото Народно Събрание, предъ което той дава следующата клетва:

"Кълнъ се во име Всемогущаго Бога, че свято и нерушимо ще пазя Конституцията и законите на Княжеството, и че въ всичките си распореждания ще имамъ предъ очи само ползата и доброто на Княжеството. Богъ да мие на помощь."

Глава VIII

ЗА ОБДЪРЖАНЬЕ НА КНЯЗЯ И НА КНЯЖЕСКИЙ ДОМЪ

35. Народното Събрание определява за обдържанье на Князя и на неговий дворъ шесть стотини хиляди франки на година.

Това количество не може да бъде нито уголемено безъ съгласието на Народното Събрание, нито намалено безъ съизволението на Князя.

(Изм. 11 юли 1911г.: „Народното събрание с особен закон определява на Царя и на неговия двор цивилна листа”)

36. Народното Събрание определява обдържаньето на Наследника на престола, отъ какъ той достигне пълнолетието си.

Глава IХ

ЗА ВЕРАТА

37. Господствующа въ Българското Княжество вера е Православно-Християнската отъ Источно Исповедание.

38. Българский Князь и потомството му не могътъ да исповедватъ никоя друга вера, освенъ Православната. Само първий избранъ Българский Князь ако принадлежи къмъ друга вера, може да си остане въ нея.

(Изм. 15 май 1893г.: „Българският Княз не може да изповядва никаква друга вяра, освен Православната. Само Князът, който по избор е стъпил на българския престол, ако принадлежи към някое друго християнско изповедание, както той, така и първият престолонаследник, може да си останат в него.”)

(Изм. 11 юли 1911г.: Българският Цар не може да изповядва никаква друга вяра освен ИЗточно-Православната. Изключение се прави само за нине царствующия цар.”)

39. Българското Княжество отъ църковна страна, като съставлява една неразделна часть отъ Българската църковна область, подчинява се на Св. Синодъ - Върховната духовна власть на Българската църква, гдето и да се намира тая власть. Чрезъ последнята Княжеството съхранява единението си съ Вселенската Въсточна Църква въ всичко, що се отнася до догмите на верата.

40. Християнете отъ неправославно исповедание и друговерците, бил природни подданници на Българското Княжество, било приети въ подданство, а така също и чужденци, които постоянно или само временно живеятъ въ България, ползуватъ се съ свобода на вероисповеданието си, стига испълнението на техните обреди да не нарушава съществующите закони.

41. Поради религиозни убеждения никой не може да отбегнува отъ испълнението на дейсвующите и задължителни за всекого закони.

42. Църковните работи на християне отъ неправославно исповедание и на друговерци, управляватъ се отъ техните духовни власти, но подъ върховний надзоръ на надлежний министръ, споредъ законите, които ще се издадътъ за тоя предметъ.

Глава Х

ЗА ЗАКОНИТЕ

43. Българското Княжество се управлява точно споредъ законите, които се издаватъ и обнародватъ по начина, който е показанъ въ Конституцията.

44. Ни единъ законъ не може да се издаде, допълни, измени, и отмени, докле той по напредъ не се обсъди и приеме отъ Народното Събрание, което има право така също и да тълкува неговий истинни смисълъ.

45. Приетий отъ Народното Събрание законъ се представя на Князя за утвърждение.

46. Следъ като се утвърди отъ Князя, законътъ въ пълний си текстъ треба да се обнародва. При обнародванието на закона треба да се каже, че той е приетъ отъ Народното Събрание. Никой законъ нема сила и действие, докле той не се обнародва.

47. Ако би държавата да се заплашва отъ некоя външна или вътрешна опасность, а Народното Събрание не би могло да се свика, то само въ такъвъ случай Князьтъ, по представление на Министерский Съветъ и подъ обща отговорность на Министрите, може да издава наредби и да прави распореждания, които иматъ задлъжителна сила като законъ. Такива извънредни наредби и распореждания се представятъ за одобрение на първото, свикано следъ това, Народно Събрание.

48. Показаните въ по горний (47) членъ распореждания въ никой случай не могътъ да се относятъ до нареждание данъци и държавни берии, които всекога ставатъ съ съгласието на Народното Събрание.

49. Само Народното Събрание има право да решава, упазени ли съ всичките показани въ тая Конституция условия, при издаваньето на некоя законъ.

50. Распореждания, за да се введе единъ въ действие и да се вземътъ потребните за това мерки, зависятъ отъ испълнителната власть.

Глава ХI

ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ИМОТИ

51. Държавните имоти принадлежътъ на Българското Княжество и съ техъ не могътъ да се ползуватъ нито Князьтъ, нито неговите роднини.

52. Начинътъ, по който ще се отстъпватъ и залагатъ самите имоти, а така също и распорежданието съ приходите имъ, ще се определятъ съ законъ.

53. Държавните имоти се управляватъ отъ надлежний Министръ.

Глава ХII

ЗА ГРАЖДАНЕТЕ НА БЪЛГАРСКОТО КНЯЖЕСТВО

Делъ I

Общи правила

54. Всички родени въ България, които не съ приели друго подданство, също и оние, които родени другъде отъ родителье, български подданници, броятъ се подданници на Българското Княжество.

55. Чужденци могътъ да приематъ Българско подданство, като утвърди това Народно Събрание.

(Изм. 11 юли 1911г.: „Чужденци могат да приемат Българско поданство, според наредбите на особен закон, който ще се издаде.”)

56. Всекой подданникъ на Княжеството може да се отрече отъ подданството, следъ като си изслужи по напредъ военната служба и като испълни другите си длъжности спрямо Държавата, по особенъ законъ, който ще се изработи.

57. Всичките Български подданници съ равни предъ закона. Разделение на съсловия въ България не се допуща.

58. Титли за благородство и други отличия, също и ордени не могътъ да съществуватъ въ Българското Княжество.

(Изм. 15 май 1893г.: „Титли за благородство и други отличия не могат да съществуват в Българското Княжество.”)

59. На Князя се предоставя да отреди единъ знакъ за действително отличие въ време на война и само за военни лица.

(Изм. 15 май 1893г.: „Князът има право да раздава ордени. Учреждението на ордените става с особен закон.”)

60. Съ политически правдини се ползуватъ само гражданете на Българското Княжество, а съ граждански правдини, спроти законите, се ползуватъ всички живущи въ Княжество.

61. Никой въ Българското Княжество не може ни да купува, нито да продава человечески същества.

Всекой робъ отъ какъвто полъ, вера и народность да бъде, свободенъ става, щомъ стъпи на Българска территория.

62. Законите за благоустройството и полицейските закони еднакво съ задължителни за всички лица, които живеятъ въ Княжеството.

63. Всички недвижими имоти които се намерватъ въ Княжеството, макаръ би че принадлежале и на чужденци, се намиратъ подъ действието на Българските закони.

64. Въ всички други случае положението на чуждите подданници се определява отъ особни за това закони.

Делъ II

За държавната и общественна служба

65. Само Български подданници могътъ да заематъ длъжности по държавна, общественна и военна служба.

66. И чужди подданници могътъ да се приематъ на служба, но за това всекой пъть се изисква разрешението на Народното Събрание.

Делъ III

За правото на собственността

67. Правата на собственността съ неприкосновенни.

68. Принудително отстъпванье имотъ може да стане само заради държавна и общественна полза, и то съ справедлива и предварителна заплата. Начинътъ, по който може да става такъво отстъпванье, има да се определи по особенъ законъ.

Делъ IV

За даждията и Държавните берии

69. Всекой подданникъ на Българското Княжество, безъ исключение, длъженъ е да плаща определените по закона даждия и държавни берии и да носи тегобите.

70. Князьтъ и Наследникътъ на престола се освобождаватъ отъ всекакви даждия, държавни берии и тегоби.

Делъ V

За военната служба

71. Всекой Български подданникъ е дълженъ да служи въ военна служба, по наредений за това законъ.

72. По работи криминални военни лица се съдятъ отъ военни съдилища само тогава, когато се намерватъ на действителна служба.

(Изм. 11 юли 1911г.: „Един особен закон ще определи кои криминални работи, извършени от военни лица на действителна служба, се съдят от военни съдилища и кои - от общите съдилища.”)

Делъ VI

За личната неприкосновенность, за неприкосновенностьта на жилищата и корреспонденцията

73. Никой не може да бъде наказанъ безъ пресъда отъ надлъжний съдъ, която е вече добила законна сила.

74. Затвори и претърсвания по къщията могътъ да ставатъ само споредъ правилата, които съ изложени въ законите.

75. Никому не може да се наложи наказание, което не е установено отъ законите.

Мъчения при какво да е обвинение, също и конфискуванье на имотъ се запрещаватъ.

76. (Отменен - 11 юли 1911г.) Ако би се появиле некои събития, които би могле да нарушътъ общественната безопасност, то Князьтъ може да спре въ цело княжество или въ отделни места действието на 73 и 74 членове, но задължава се да внася таквия свои распореждания за подтвърждение въ първото Народно Събрание.

77. Частни писма и частни телеграфически депеши съставятъ тайна и се броятъ неприкосновенни.

Отговорността на длъжностните лица за нарушение тайната на писма и депеши ще се определи по особенъ законъ.

Делъ VII

За народното учение

78. Първоначалното учение е безплатно и задължително за всите подданници на Българското Княжество.

Делъ VIII

За свободата на печата

79. Печатътъ е свободенъ. Никаква цензура не се допуща, също и никакъвъ залогъ не се иска отъ писательете, издательете и печатарете.

Когато писательтъ е познатъ и живее въ Княжеството, издательтъ, печатарьтъ и раздавачьтъ нема да се преследватъ.

80. Свещенното Писание, богослужебните книги и съчинения отъ догматическо съдържание, определени за употребление въ православните църкви, тъй също и учебниците по Закона Божий, назначени за употребление въ училищата на православните, подлежътъ на предварително одобрение отъ Св. Синодъ.

81. Престъпления по делата на печата се съдятъ, по закона въ общите съдебни установления.

Делъ IХ

За свободата на събранията и за съставянье дружества

82. Жительете на Българското Княжество иматъ право да се събиратъ мирно и безъ оръжие, за да обсъждатъ всекакви въпроси, безъ да искатъ по-напредъ за това дозволение.

Събирания вънъ отъ зданията, подъ открито небо, напълно се подчиняватъ на полицейските правила.

83. Българските граждане иматъ право да съставляватъ дружества безъ всекакво предварително разрешение, стига само цельта и средствата на тия дружества да не принасятъ вреда на държавний и общественъ поредъкъ, на религията и добрите нрави.

Делъ Х

Право за подаванье прошения

84. Всекой Български подданникъ има право да подава на надлъжните власти прошения, подписани отъ едно лице, или отъ много лица (коллективно). Учреждения, установени по закона, иматъ право да подаватъ прошения чрезъ своите представителье.

Глава ХIII

ЗА НАРОДНОТО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

85. Представителството на Българското Княжество се заключава въ Народното Събрание, което бива:

1. Обикновено.

2. Велико.

Глава ХIV

ЗА ОБИКНОВЕННОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Делъ I

За състава на Обикновенното Народно Събрание

86. Обикновенното Народно Събрание се съставя отъ представителье, избрани направо отъ народа, по единъ представитель на десетъ хиляди души отъ двата пола.

(Изм. 15 май 1893г.: „Обикновеното Народно Събрание се състои от представители, избрани направо от народа, по един представител на двадесет хиляди души от двата пола. Представителите се избират за пет години.”)

(Изм. 11 юли 1911г.: „Обикновеното Народно Събрание се състои от представители, избрани направо от народа, по един представител на двадесет хиляди души от двата пола. Представителите се избират за четири години.”)

Представительете съ избиратъ за три години.

Избирателье съ всички български граждане, които иматъ възрастъ по горе отъ 21 година, и се ползуватъ съ граждански и политически правдини.

Избираеми за представителье съ всички български граждане, които се ползуватъ съ граждански и политически правдини и съ на възрастъ по горе отъ 30 години и да съ книжовни (грамотни). За редътъ на изборите ще се изработи особенъ избирателенъ законъ.

87. Представительете представятъ не само своите избирателье, но и целий народъ. За това те не могътъ да приематъ отъ своите избирателье никакви задължителни за себе инструкции (наставление).

На представительете се дава пълна свобода да обсъждатъ нуждите на България споредъ собственното си убеждение и съвесть.

88. Щомъ се открие заседанието, Народното Събрание, подъ Председателството на най старий по годините изъ помежду членовете си, пристъпа веднага къмъ избора на Председатель и подпредседателье.

89. Народното Събрание избира между своите членове толко секретаре, колкото му съ потребни за работите.

90. Министрите могътъ да се намиратъ въ заседанията на Събранието и да взиматъ участие въ препирните. Събранието е длъжно да изслушва министрите всекой пъть, когато они искатъ дума.

91. Князьтъ може на место министрите, или заедно съ нихъ, да назначава особни коммисаре, за да даватъ на Събранието обяснение по внесенните проекти и предложения. Коммисарете въ тие случаи иматъ, като министрите, правата, които съ показани въ предидъщий 90 членъ.

92. Събранието може да поканва министрите и коммисарете да дойдътъ въ заседанието, за да даватъ потребните сведения и разяснения. Министрите и коммисарете съ длъжни да дойдътъ въ Събранието и да дадътъ лично исканите обяснения. Министрите и коммисарете, подъ своя отговорность, могътъ да премълчаватъ таквия работи, за които ако се разгласи не увреме, може да се повредътъ държавните интереси.

Делъ II

За свободата на мненията и за неприкосновенността на членовете отъ Събранието

93. Всекой членъ на Събранието има право да исказва свободно своето мнение, и да дава гласъ по свое убеждение и съвестъ.

Никой не може да иска отъ него за исказаното мнение сметка, или да подига за това срещу него гонение.

94. Правата на председателя и отговорността на членовете отъ Събранието за редъ и приличие въ заседанията определяватъ, се въ особенъ Правилникъ за вътрешний редъ на Събранието.

95. За сторените въ заседанието на Събранието отъ членовете му погрешки и престъпления, които съ предвидени отъ криминалните закони, виновните въ това могътъ да бъдътъ теглени на съдъ само по решение на Събранието.

96. Членовете на Народното Събрание петь деня до отваряньето и презъ всичкото време, докле траятъ заседанията, не могътъ да бъдътъ затваряни и съдими, освенъ въ случаете, когато они се обвиняватъ за престъпления, за които се налагатъ по криминалний законъ най тежки наказания. Въ тие случае за затваряньето требва незабавно да се яви на Народното Събрание, само съ разрешението на което може да стане тегленьето на съдъ.

97. Представительете не могътъ да бъдътъ затваряни за дълговете петь деня до отварянието и презъ всичкото време, докле траятъ заседанията на Събранието.

98. Редътъ, по който става заместяваньето на умрелите или излезнъли членове на Събранието, определява се по избирателний законъ.

Делъ III

За публичността на заседанията въ Народното Събрание

99. Заседанията на Народното Събрание ставатъ дверемъ отвореннимъ.

100. Председательтъ, министръ, коммисаръ, а също и членове на Събранието, на брой не по-малце отъ трима, могътъ да предложътъ да не се пущатъ въ заседанието външни лица.

Такъво предложение се разглежда дверемъ затвореннимъ и се решава отъ присъствующите членове по вишегласие.

101. Казаните въ членъ 100 решения на Събранието Председательтъ обявлява дверемъ отвореннимъ.

102. Никой съ оръжие не се пуща въ залата на заседанията, нито въ зданието, гдето е Събранието.

Военни стражи и въобще въоръжение сили не требва да се турятъ ни при вратите на залата на заседанията, ни въ самото здание, ни близо до зданието, освенъ ако Събранието по вишегласие само пожелае това.

103. Събранието има своя вътрешна полиция, която е подчинена на председателя.

104. Събранието само си определява вътрешний редъ и делопроизводството.

Глава ХV

КАКВИ РАБОТИ ИМА ДА ВЪРШИ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

105. Народното Събрание има:

1). Да обсъжда законопроекти, споредъ членъ 44.

2). Да обсъжда предложения за държавни займове, за уголемяванье, намаляванье, или турянье данъци и всекакви берии, а също и за расхвърляньето и за реда на събираньето имъ;

3). Да опрощава изостанъли даждия и всекакви недобрани берии, на които прибираньето се вижда невъзможно.

4). Да обсъжда ежегодний бюджетъ на приходите и расходите;

5). Да предлежда сметките за разнасянье на суммите, които съ назначени по бюджета.

6). Да преглежда сметките на Върховната сметна палата, която е длъжна да му представя подробни изложения за испълнението на бюджета.

7). Да подига питания за отговорността на министрите.

106. Събранието има право да приема всекакви прошения и жалби и да ги предава на надлежните министри. Нему се предоставя право да назначава испитателни коммисии по управлението. Министрите, като ги запита Събранието, длъжни съ да даватъ обяснения.

107. Членовете на Събранието иматъ право да правятъ на Правителството запитвания, а надлежните министри съ длъжни да отговарятъ на тия запитвания.

Глава ХVI

ЗА РЕДА ПО КОЙТО СЕ ВНОСЯТЪ И РАЗГЛЕЖДАТЪ ПРОЕКТИТЕ И ПРЕДЛОЖЕНИЯТА

108. Законодателната инициятива принадлежи на Князя и на Народното Събрание.

109. Законопроектите и предложенията на Правителството се внасятъ въ Народното Събрание отъ надлежните министри по Княжеска заповедь.

Всекой представитель също може да внесе въ народното Събрание законопроектъ или предложение, ако те съ подписани отъ една четвъртина отъ присъствующите представителье.

110. Всекой законопроектъ или предложение, които съ внесени въ Събранието, могътъ да се вземътъ назадъ, ако не е станало още свършено гласоподаванье.

111. Народното Събрание може да прави въ внесените проекти изменения, допълнения и поправки.

112. Ако Правителството не склони на измененията, допълненията и поправките, направени върху законопроекта му, оно може или да си го вземе назадъ, или да го внесе повторно, както е билъ испърво, съ обяснения и забележки, или пакъ да го внесе съ ония изменения и допълнения, които найде за сгодни.

113. Ни единъ законопроектъ, еднъжъ отхвърленъ на цело отъ Събранието, не може да бъде внесенъ безъ изменение въ Събранието презъ същата сесия. Такъвъ проектъ може да бъде внесенъ въ друга сессия.

114. Гласоподаваньето върху влезнълий за разглежданье въ Събранието проектъ или предложение допуща се само въ такъвъ случай, ако се намиратъ въ заседанието повече отъ половината на всите членове.

(Изм. 15 май 1893г.: „Гласоподаването върху влезналия в Събранието проект се допуща се само в такъв случай, ако се намират в заседанието повече от една трета от всичките представители.”)

115. Членовете на Събранието требва да гласоподаватъ лично, явно и устно. Гласоподаваньето може да бъде и тайно ако това поискатъ не по-малце отъ десетъ членове.

(Изм. 15 май 1893г.: „Членовете на Събранието требва да гласоподават лично и явно. Гласоподаването може да бъде и тайно - ако това поискат не по-малко от десет члена и Народното събрание одобри искането им.”)

116. Събранието решава по вишегласие.

117. Ако гласовете се разделятъ на равно, проектътъ или предложението се брои отхвърлено.

118. За всекоя наредба, станъла въ Събранието и представена на Князя, решението княжеско требва да се даде, докле трае същата сессия.

Глава ХVII

ЗА БЮДЖЕТА

119. Бюджетътъ се представя на Народното Събрание за разглежданье ежегодно.

120. Бюджетътъ, откакъ се приеме отъ Народното Събрание, представя се на Князя за утвърждение.

121. Народното Събрание разглежда проекта на Бюджета, статия по статия, и ако измени или отмахне некоя отъ нихъ, излага причините, които го каратъ да направи това.

(Изм. 11 юли 1911г.: „Народното Събрание разглежда проекта на бюджета, статия по статия”)

122. Кога се случи да не може да се свика Събранието, а треба да станътъ разноски, които не могътъ да се оставятъ за после, има сила и действие бюджетътъ на последнята година подъ отговорностъ на министрите, докле да се одобрятъ нихните распореждания отъ Народното Събрание въ първата сессия, която има да стане.

Глава ХVIII

ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ЗАЙМОВЕ

123. Ни единъ заемъ не може да се направи безъ съгласието на Народното Събрание.

124. Ако би, не въ периода на заседанията на Събранието, да се види, че е нуждно да се направи за дьржавата заемъ за покриванье на извънредни разноски, които не могътъ да се оставятъ за после, то се свиква незабавно Народното Събрание извънредно.

125. Ако бы за свикването на Народното Събрание да се посрещнътъ важни спънки, то Князьтъ по представление на министерский Съветъ, може да разреши заемъ до единъ милионъ франки, съ условие, че той ще се одобри отъ най-близкото Народно Събрание.

(Изм. 15 май 1893г.: „Ако би за свикването на Народното Събрание да се посрещнат важни спънки, то Князьт по представление на Министерския Съвет, може да разреши заем до три милиона лева, с условие, че той ще се одобри от най-близкото Народно Събрание.”)

126. За статии, за които не е билъ отреденъ кредитъ, Князьтъ може по ръдътъ и въ позаканите въ предъидъщий 125 членъ случае, да разреши разноските отъ парите на хазната, но тия всички разноски не бива да надминуватъ триста хиляди франки.

(Изм. 15 май 1893г.: „За статии, за които не е бил отреден кредит, Князьт може по редът и в позаканите в предидущия 125 член случаи, да разреши разноските от парите на хазната, но тия всички разноски не бива да надминават един милион лева.”)

Глава ХIХ

ЗА СВИКВАНЬЕТО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

127. Князьтъ свиква Народното Събрание редовно всека година. Сессията трае отъ 15 Октомврий до 15 Декемврий. Но по некои важни работи Събранието може да се свиква и извънредно.

(Изм. 11 юли 1911г.: Царят свиква Народното Събрание редовно всека година. Сесията трае от 15 Октомврий до 15 Декемврий. Но по некои важни работи Събранието може да се свиква и извънредно.”

128. Местото и както е речено въ Членъ 127, времето на Събранието се паказватъ въ распорежданьето на Князя за свикваньето на Събранието.

129. Редовните заседания на Събранието може да се продължатъ по взаимно съгласие на Князя и на Народното Събрание.

130. Князьтъ отваря и затваря Събранието или самъ, или поръча това на друго лице, което е особено за това упълномощено.

131. Предъ отваряньето на Събранието, всите му членове у едно време, споредъ обредите на верата си, даватъ тая клетва:

"Кълнъ се во име Единаго Бога да пазя и да браня Конституцията и, при извършваньето на длъжностите си въ това Събрание, да имамъ едничко предъ очи общото благо на народа и на Князя, колкото ми стига разумътъ и съвестта. Богъ да ми е на помощь. Амин."

132. Духовните лица клетва не даватъ, но се обричатъ тържественно да вършатъ всичко по съвесть, като иматъ предъ очи само общото благо на държавата и на Князя.

133. При отваряньето на Събранието, въ Княжеското слово се описва положението на държавата и се показватъ проектите и предложенията, които има да бъдътъ внесени въ Събранието за разглеждане.

134. На Княжеското слово Събранието представя Князю адресъ за отговоръ.

135. Следъ като свика Събранието, Князьтъ може да забави срока на неговите заседания, но не за повече отъ два месяца. Ново отлаганье презъ същата сессия може да стане само по съгласие на самото Събрание.

136. Князьтъ може да распуща Събранието и да назначи нови избори на народни представителье.

137. Нови избирания треба да ставатъ не по късно отъ два, а новото Събрание треба да бъде отворено не по късно отъ четири месеца следъ распущаньето на прежнето Народно Събрание.

138. Членовете на Народното Събрание, не могътъ да се събиратъ на сессия, безъ да бъдътъ свикани от Князя; също те не могътъ да се събиратъ на заседания следъ като се отложи, затвори или распущи Събранието.

139. Членовете на Народното Събрание, които живеятъ не въ същото место, гдето заседава Събранието, получаватъ както наднични пари, така и всички пътни разноски за отиванье и връщанье. Колко ще бъдътъ разноските, това ще се определи по особенъ законъ.

(Изм. 15 май 1893г.: „Всички представители получават дневни пари, а пътни получават само тия, които живеят не в същото място, дето заседава Народното Събрание.”)

Глава ХХ

ЗА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Делъ I

Какво има да върши Великото Народно Събрание

140. Великото Народно Събрание се свиква отъ Князя, или отъ Регентството, или отъ Министерский Съветъ.

141. Князьтъ свиква Великото Народно Събрание:

1). За да обсъжда въпроси за отстъпванье или разменяванье на некоя часть отъ территорията на Княжеството.

Тие въпроси се решаватъ по вишегласие отъ членовете, които съ въ Събранието.

2). За да измени или прегледа Конституцията. Решението на тие предмети изисква вишегласието на две третини отъ всите членове на Събранието.

(Изм. 15 май 1893г.: „Князьт свиква Великото Народно Събрание:

1). За да обсъжда въпроси за отстъпване или разменяване на некоя част от територията на царството.

2). За да се произнесе по случая предвиден в чл. 7 от конституцията.

3). За да измени или прегледа Конституцията.

Решението на тия предмети изисква вишегласието на две третини от всите членове на Събранието.

142. Великото Народно Събрание може да бъде свикано отъ Регенството, само за да обсъди въпроси за отстъпванье или разменяванье на некоя часть отъ территорията на Княжеството.

Тие въпроси се решаватъ по вишегласие отъ членовете, които съ въ Събранието.

143. Министерский Съветъ свиква Великото Народно Събрание:

1). За избиранье новъ Князь въ случай, ако би царовавший Князь да се помине, безъ да остави подиря си Наследникъ. Избираньето става по вишегласие на две третини отъ членовете, които съ въ Събранието.

2). За избиранье Регенти, кога Наследникътъ на престола е непълновръстенъ.

Избираньето става по вишегласие на членовете, които съ въ Събранието.

Делъ II За състава на Великото Народно Събрание

144. Великото Народно Събрание се съставя отъ представителье, избрани направо отъ народа. Числото на тие представителье е равно съ двойното число членове на Обикновенното Народно Събрание като се взематъ по двама представителье отъ всеки десетъ хиляди жителье отъ двата пола. За реда на Изборите ще са издаде особенъ избирателенъ законъ.

(Изм. 15 май 1893г.: ”Великото Народно Събрание се съставя от представителите, избрани направо от народа. Числото на тия представители е равно на двойното число членове от Обикновеното Народно Събрание като се вземат по двама представители от всеки двадесет хиляди жители от двата пола.

За реда на Изборите ще са издаде особен избирателен закон.

145. Председатель, подпредседателье и потребното число секретаре се избиратъ отъ самото Събрание изъ помежду членовете му. А преди избираньето имъ председателствува най старий по годините изъ помежду членовете на събранието.

146. Великото Народно Събрание има да разглежда само ония работи (чл. 141 - 143). заради които по Конституцията то е било свикано и распуща се, щомъ се свърши решението имъ.

147. Къмъ Великото Народно Събрание се относятъ и членове 87 , 90 , 92, 93 - 104 , 114 , 115, 131 и 132, отъ тая Конституция.

Глава ХХI

ЗА ВЪРХОВНИТЕ ПРАВИТЕЛСТВЕНИ УРЕДБИ:

ЗА МИНИСТЕРСКИЙ СЪВЕТЪ И МИНИСТЕРСТВАТА

148. Върховните Правителствени Уредби съ:

1). Министерский Съветъ.

2). Министерствата.

149. Испълнителната власть подъ върховний надзоръ и ръководството на Князя (чл. 12) принадлежи на Министрите и на техний Съветъ.

150. Министерский Съветъ състои отъ всичките Министри. Единъ отъ техъ, по изборъ отъ Князя, назначава се за председатель на Съвета.

151. Освенъ общите дължности въ обикновенно време, на Министерский Съветъ въ некои долуспоменъти случае се присвояватъ тия права и длъжности:

1). Кога се случи да се помине Князьтъ безъ Наследникъ, Министерский Съветъ поемва управлението на Княжеството и вътре въ единъ месецъ свиква Великото Народно Събрание за избиранье новъ Князь.

2). Министерский Съветъ поемва управлението на Княжеството и тогава, когато Князьтъ при смъртта си не отреди Регентство. Великото Народно Събрание за избиранье регенти требва да бъде свикано такожде вътре въ единъ месецъ. (т. 1).

3). Ако подиръ смъртта на Князя овдовелата Княгиня остане непраздна, то, докле тя роди, управлението на Княжеството принадлежи на Министерский Съветъ.

4). Ако би да се помине некой отъ Регентите, то Министерский Съветъ свиква Великото Народно Събрание, за да избере новъ Регентъ наместо починълий, по определений редъ въ т. 2.

5). Министерский Съветъ въ оние случае, що се споменуватъ въ точки 1 - 4 отъ тоя членъ, като поемва управлението на Княжеството, обявлява за това съ прокламация на народа.

6). Докле Министерский Съветъ управлява Княжеството, онъ не може да менява Министрите.

7). Членовете отъ Министерский Съветъ, когато временно управляватъ Княжеството, добиватъ само министерската си заплата.

152. Министрите се назначаватъ и уволняватъ отъ Князя.

153. Министрите съ отговорни предъ Князя и Народното Събрание съвокупно за всичките общи мерки, които те взематъ, и лично всекой единъ за всичко, което е той извършилъ по управлението на поверенната нему частъ.

154. Всекой оффициаленъ актъ, какъвто и дае, като се подпише отъ Князя, требва да бъде такожде подписанъ, или отъ всичките министри, или само отъ надлежний министръ.

155. Народното Събрание може да предава министрите на съдъ за измена на отечеството или на Князя, за нарушение Конституцията, за предателство или некаква вреда причинена на Княжеството за лична полза.

156. Предложенията за предаванье министръ на съдъ требва да ставатъ писменно и да съдържатъ едно по едно всичките обвинения, и да съ подписани най малко отъ една четвъртина отъ членовете на народното Събрание.

157. За да се предаде министръ на съдъ изискватъ се гласовете на две третини отъ присъствующите членове.

158. Министрите се съдятъ отъ особенъ Държавенъ съдъ, на който съставътъ ще бъде определенъ по особенъ законъ.

159. Князьтъ не може да опрости единъ обвиненъ министръ безъ съгласието на Народното Събрание.

160. Испълняваньето на законите се поръчва на върховни управителни уредби, които се наричатъ Министерства.

161. Министерства има шесть:

1). Министерство на Външните работи и Исповеданията.

2). Министерство на Вътрешните работи.

3). Министерство на Народното Просвещение.

4). Министерство на Финансите.

5). Министерство на Правосъдието.

6). Военно Министерство.

(Изм. 15 май 1893г.: Министерства има осем:

1). Министерство на Външните работи и Изповеданията.

2). Министерство на Вътрешните работи.

3). Министерство на Народното Просвещение.

4). Министерство на Финансите.

5). Министерство на Правосъдието.

6). Военно Министерство.

7). Министерство на Търговията и Земеделието.

8). Министерство на Обществените сгради, Пътищата и Съобщенията.

(Изм. 11 юли 1911г.: Министерства има десет:

1). Министерство на Външните работи и Изповеданията.

2). Министерство на Вътрешните работи и Народното здраве.

3). Министерство на Народното Просвещение.

4). Министерство на Финансите.

5). Министерство на Правосъдието.

6). Министерство на Войната.

7). Министерство на Търговията, Промишлеността и Труда.

8). Министерство на Земеделието и Държавните имоти.

9). Министерство на Обществените сгради, Пътищата и Благоустройството.

10). Министерство на Железниците, Пощите и Телеграфите.

162. На чело на всеко едно министерство намира се министръ.

163. Князьтъ има право да назначава лица на всичките Правителствени длъжности.

164. Всеко едно длъжностно лице дава клетва, че ще е верно на Князя и на Конституцията.

165. Всякое длъжностно лице отговаря за своите действия по службата си.

166. Длъжностните лица, които съ назначени на служба отъ Правителството, иматъ право да добиватъ пенсия, основата и количеството на която ще бъде определена по особенъ законъ.

Глава ХХII

ЗА НАЧИНА, ПО КОЙТО МОЖЕ ДА СЕ ИЗМЕНЯВА И ПРЕГЛЕЖДА КОНСТИТУЦИЯТА

167. Предложения за изменение или преглежданье Конституцията ставатъ по същий начинъ, който е нареденъ и за издаванье законите (ср. членъ 108 и 109).

168. Речените въ горний 167 членъ предложения се считатъ приети, ако за техъ подадътъ гласъ повече отъ две третини отъ всичките членове на Народното Събрание.

169. За разглежданье речените въ членъ 167 предложения свиква се великото Народно Събрание, което по вишегласие на двете третини отъ всичките членове на Събранието решава въпроси, които се относятъ до изменението и преглеждането на Конституцията.