ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ДОГОВОР ОТ 1466 ГОДИНА МЕЖДУ РИЛСКИЯ МАНАСТИР И АТОНСКИЯ МАНАСТИР „СВЕТИ ПАНТАЛИЙМОН”

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

С благодатта и човеколюбието на Господа Бога и Спасителя наш Исуса Христа и с молитвата на пречистата Владичица наша Богородица и на нашия преподобен и богоносен отец Йоан – пустиножител Рилски – ние, иноците, живущи в манастира на Рилската пустиня:: игумен йеромонах Давид, йеромонах Теофан и с нашия светопочинал брат – игумен йеромонах Йоасаф¹ намерихме светия Рилски манастир запустял от много години², но с божията милост и с помощта на Пречистата и с молитвата на светеца го въздигнахме и обновихме, и от владеещите царе и велможи издействахме писани заповеди, с които манастирът да бъде освободен от царски данък и от данъците на други велможи. А след известно време, като видяхме в Света гора, в манастира на светия великомъченик Христов и целител Панталеймон, хрисовулите на предишните свети ктитори³, как двата манастира са били едно, то ние, като се посъветвахме след смъртта на нашия брат  господин Йоасаф, решихме, тези два манастира да са пак едно, както са били по-рано и да си поставят игумен тук, от тукашните братя, а там – от техни, и така да се управлява манастирът. Ние двамата братя, йеромонах Давид и йеромонах Теофан, ако се случи да заминем за светогорски свети манастир, да сме свободни от всякакви задължения, а в случай, че останем тук, също тъй да имаме спокойствие, а те да си управляват манастира както искат. След нашата смърт, там или тук, да се правят парастиси и литургии, както и на другите братя. Всичко, което е манастирско и се намира вътре или вън от манастира, предаваме на тях по списък, заедно с царските и господарски писания. И тъй, договорихме помежду си: каквото и да е тук манастирско, да не се взима и изнася навън от манастира, освен когато манастирът е застрашен от разорение. Който дръзне и развали тези наши разпоредби, или от тях, или от нас, нека да го разори Господ Бог в деня на страшното изпитание и да го убие силата на честния и животворен Господен кръст и да е проклет от 318-те свети и богоносни отци, събрани в Никея, и от всички светци, които от века са угодили Богу, и да му е враг пречистата Божия майка и светият великомъченик Христов Панталеймон и нашия преподобен и богоносен отец Иван Рилски на страшния Христов съд. А за знание и утвърждение, ние, които уговорихме това, се подписваме тук поименно:

Игумен на манастира на светия великомъченик Христов Панталеймон – йеромонах Аверкий; игумен на манастира на преподобния и богоносен отец Иван Рилски – йеромонах Давид, и йеромонах Теофан; проигумен руски Харитон; проигумен Герасим; проигумен йеромонах Аверкий; проигумен Никандър; проигумен Малахий; еклесиарх йеромонах Диомидий; духовник йеромонах Ефрем; старец Атанасий; старец Рафаил; старец Варлаам; старец Григорий; старец Доситей; изждивител поп Митрофан и всичките в Христа братя, които живият в двата манастира.

Написа се в 6974⁴ година , 6-ти ден от месец юни⁵.

__________________________

БЕЛЕЖКИ:

1. От една преписка е известно, че игуменът Йоасаф е починал на 20 май 1463г.

2. Тримата братя Йоасаф, Давид и Теофан, били синове на крупнишкия епископ Яков ( + 2 октомври 1448г). Те възобновили запустелия след турското завоевание Рилски манастир.

3. Пасажът, че някои от грамотите са били в манастира „Св. Панталеймон” е интересен. Известно е, че през 1385г. тогавашният игумен на Рилския манастир - Дометиан, опасявайки се от турското нашествие, укрил манастирските ценности и ръкописът на Завета на св. Иван Рилски, но не е споменато къде. Възможно е някои от манастирските документи да са били пренесени в Света гора. Една от клаузите на този договор също предвижда, че ако манастира е застрашен от разорение, е допустимо от него да се изнесат вещи в атонския манастир.

4. През 1466г.

5. Договорът бил подпечатан с печатите на двата манастира.