Виндобона – Античната Виена / Vindobona – Ancient Vienna
Най-древните находки от поселищен живот на територията на днешния град Виена са от епохата на неолита и са открити в градския парк Пратера. Те се датират към 3000г.пр.н.е. През античността регионът е бил обитаван от илири, а след това там проникнали и келти. Предполага се, че келтите са дали първото известно име на града Виндобона и че то означава „Бялото селище”. В края на Ів.пр.н.е. римската империя достигнала до селището и то вероятно е попаднало в нейната провинция Панония около 14г.пр.н.е. Най-ранното споменаване на Виндобона е в един фрагментарно запазен надпис от края на Ів. пр.н.е. По-късно името вече се среща в ред източници като географията на Птолемей, Певтингеровата карта, Антониновия интерариум, Нотиция дигнитатум, Вегециевата епитома за военните дела и в съчинението на Йорданес.В Римската епоха селището се развило като военен лагер, защитаващ Дунавското крайбрежие. Според запазените надписи са били изграждани или ремонтирани градските улици през ІІ-ІІІв. при императорите Антоний Пий, Септимий Север, Галиен и Валериан. Виндобона пострадала по време на Първата маркоманска война. По време на Втората Маркоманска война на 17 март 180г. във Виндобона починал император Марк Аврелий. След смъртта му император Комод сключил мир с маркоманите, според който се запазвала довоенната граница. В последвалите мирни години селището се разраснало извън укрепения лагер в посока към реката, а около него били изградени крайградски вили. В началото на ІІІв. градът получил самоуправление (мануципиум). През втората половина на ІІІв. обаче селището станало обект на нападенията на маркомани, квади, алемани, сармати и ванзали. През ІVв. започнало изоставянето на несигурните предградия, а материалът от постройките бил използван за подсилване на укрепленията. В края на века след опожаряването на Карнунт централата на римската дунавска флотилия се установила във Виндобона. Още в началото на Vв. варварите започнали да опустошават региона. Едно скрито монетно съкровище от около 408г. в района на месния пазар свидетелства за последните смутни години на римската власт във Виндобона.
Римският военен лагер е бил с размери от около 400х500кв.м. При проучването на руините на монументалната източна порта е открит фрагмент от надпис, в който се споменава Х легион, като този епиграфски паметник се определя като най-старото свидетелство за съществуването на военния лагер. Лагерът бил опожарен по време на войната с маркоманите. При възстановяването на укрепленията били употребени вторично строителни материали от разрушените сгради. Сред поправените обекти е била и проучената кула на западната порта. В средата на ІVв. били разрушени значителни части от укрепленията, вероятно от земетресение. Стените били ремонтирани набързо, като за строителен материал били използвани руините на по-стари сгради и дори надгробни паметници. При този ремонт укрепленията били подсилени с нови кули. Последните строителни работи са от началото на Vв. Предполага се, че средновековните стени на Виена са следвали тези на римския военен лагер. Вътре в лагера е имало голяма представителна административна сграда (Principia), Претория където било седалището на военния командир, казарми, баня, болница, работилници, както и жилищни сгради. Надписите и печатите върху тухлите свидетелстват за пребиваването във военния лагер на Х Близначен легион, ХІІІ Близначен легион, ХІV Близначен легион, ХV Аполинариев (Аполонов) легион, І Елиева стрелкова кохорта, І Батавийски ескадрон, І Тракийски ескадрон и Панонски (Истрийски) флот. Представителните сгради са били каменни, но самите казармени помещения са били в по-голямата си част дървени.
Останки от римски сгради са експонирани на площад „Свети Михаил” и в подземието на Римския музей.
Галерии / Gallery
Виена, фотоалбуми / Vien, gallery
