Виена, Дворецът „Шьонбрун” / Vienna, Schönbrunn Palace
Дворецът „Шьонбрун” е служел за лятна резиденция на австрийските императори. Първите споменавания за постройки на мястото на днешния дворец са от XIV век. Селището, което се намирало на това място се наричало Катербург и принадлежало на Клостернойбургския манастир. Тогава там имало жилищна сграда, воденица, конюшня и градина. През 1569г. теренът бил придобит от император Максимилиан II (1564-1576).Според легендата император Матиас (1612-1619) през 1612г. по време на лов открил „Хубав извор” (нем. Schöne Brunnen), откъдето произлязло сегашното име на двореца. Император Фердинанд II (1619-1637) и жена му Елеонора Гонзага, които били любители на лова, избрали мястото за ловните си излети. След смъртта на Фердинанд ІІ през 1637г. овдовялата императрица построила на това място замък, който през 1642г.е споменат под името Шьонбрун. Оформянето на градините продължило и при нейната племенница и съименничка, която е била третата съпруга на Фердинанд ІІІ (1637-1657).
През 1683г. замъкът пострадал тежко по време обсадата на Виена от турците. Император Леополд I (1657-1705) решил да изгради наново разрушения замък и през 1696г. строителните работи започнали под ръководството на Фишер фон Ерлах, който използвал за образец Версайския дворец. Строителните работи били спрени през 1713г. макар дворецът все още да не бил напълно завършен. След смъртта на Йосиф І (1705-1711) през 1711г. недовършената ловна хижа станала резиденция на императрица Вилхелмина Амали. През 1728г. император Карл VI (1711-1740), който посещавал недовършената сграда само за да ловува я подарил на дъщеря си – бъдещата императрица Мария Терезия (1745-1765).
В периода 1742-1743г. строителните работи били подновени и преустроеното здание добило днешния си вид. След завършването на сградата тя станала лятната резиденция на австрийските императори.
През 1752г. император Франц I (1745-1765) създал край двореца зоопарк. Били създадени също оранжерии с екзотични растения.
През 1805г. и 1809г. в двореца гостувал императорския зет – френският император Наполеон І.
След възкачването на трона на Франц Йосиф (1848-1916) дворецът бил преустроен за да се пригоди за целогодишно използване, тъй като императорът го използвал за своя основна резиденция.
След падането на монархията през 1918г. комплексът станал собственост на австрийската република. През 1945г. част от двореца била повредена от бомбардировките. След приключването на войната, сградата била използвана от британското командване за щаб. През 1992г. дворецът Шьонбрун без градините да даден за стопанисване на компанията Schloß Schönbrunn Kultur- und BetriebsGmbH.
Дворецът разполага с 1441 помещения, като 190 от тях са отдадени под аренда на частни лица, а за посетителите имат достъп само до 40.
„Огледалната зала” се използвала за аудиенции и като столова. Кристалните огледала правят залата по-светла и създават впечатление за по-голямо пространство. Тя е украсена с бронзови часовници и порцеланови вази. В нея има малък олтар с изображение на Света Богородица.
Залата „Роза” е кръстена на художника Йозеф Роза, който е оформил нейния интериор. На стените има картини с пейзажи на места от Швейцария и Северна Италия. Тя е декорирана и с портрет Мария Терезия, както и с настолни часовници и синьо-бели вази.
„Голямата галерия” е дълга 43 метра и е висока 10 метра. Тя е била главната зала на двореца и след 1761г. в нея се провеждали важните държавни тържества и срещи. По време на Втората световна война залата е бил частично разрушена, но е била реставрирана в периода 1947-1949г.
„Малката галерия” е служела за неголеми обедни приеми, концерти и други подобни мероприятия. От нея се разкрива панорама към градините на двореца с фонтана „Нептун” и „Глориета”.
„Церемониалната зала” първоначално се наричала „Зала на битките”. Тя е украсена с картини изобразяващи битки или императорски церемонии. На картината „Музикален празник” по нареждане на Мария Терезия е бил нарисуван и малкия Моцарт, макар по това време той все още да не живеел във Виена.
Градините на двореца са оформени с алеи и цветни градини. Когато хълмът в Шьонбрун е бил озеленен е бил украсен със статуи на митични персонажи изпълнени от Йохан Вилхелм Бейер и майстори от неговото ателие през 1777г. Скулптурите са разположени по протежение на главната алея от двете й страни. Бейер и неговият екип създали тридесет и две статуи с еднаква височина върху високи пиедестали, представляващи митологични или исторически личности, повечето от които били проектирани и изпълнени като са били използвани образци от древността. Под № 26 е статуята направена от Й. Б. Хатенойер представяща Квинт Фабий Максим известен е с прозвището си "Кунктатор", т. е. „Изчакващият“ (275-203г.пр.н.е.). Той е бил римски диктатор през 217г. пр.н.е. по време на военните действия срещу Ханибал и избрал тактиката да избягва пряк сблъсък с картегенците докато не се изчерпят провизиите им, което да ги принуди да се изтеглят. Екипираният с броня и шлем военачалник е представен потънал в размисъл, подпирайки се на фасциите - сноп от пръчки, от които се подава брадва, символизиращи върховната му власт, даваща му право да наказва с пръчките и да налага смъртна присъда с брадвата. Под номер 25 се намира скулптурата "Персей с главата на медуза" от В. Бейър. Персей е представен с крилати обувки и невидим шлем, подпрян на огледалния щит, държащ в ръка отрязаната глава на медузата. Според легендата медузата вкаменявала с поглед, но с помощта на боговете Персей успял да я убие.
Фонтанът на Нептун е завършващ елемент на централната алея на парка. Той е бил поръчан от Мария Тереза през 1770г., като изкопните работи по строежа започнали през 1776г. и бил завършен четири години по-късно. Направен е под ръководството на дворцовия архитект Йохан Фердинанд Хедзендорф фон Хоенберг, а скулптурите са дело на Вилхелм Бейър. В центъра на фигуралната група над скалиста пещера стои Нептун в черупковидна колесница с тризъбец в ръката. От лявата му страна е нимфа, а от дясната му страна стои коленичила морската богиня Тетида, която го моли да помогне по време на пътуването на сина й Ахил до Троя. Около тях има Тритони, които са част от свитата на Нептун. Фонтанът символизира управлението на държавата от владетеля – така, както Нептун управлява моретата.
В паркът има още няколко фонтана. Сред тях разбира се е „Хубавият извор”, направен през 1771г. от Изидор Каневал. Той е оформен като четириъгълна каменна беседка с купол, чийто вътрешни стени са украсени с флорални мотиви. Вътре е статуята на Егерия държаща рогът на изобилието в едната си ръка, а с другата излива от делва вода в голяма мида. На една от стените има плоча с буквата М, което се свързва обаче не с император Матиас, който открил извора, а с Максимилиан. Освен него в парка се намират също „Фонтанът с обелиска” и „Ангелския фонтан”, а в Парадния двор от другата страна на двореца има още два с кръгли басейни. В източния басейн се намират алегоричните фигури на Галиция, Лодомерия и Трансилвания, които са дело на Йохан Баптист Хагенгауер, а в западния са направени от Франц Антон Заунер и символизират реките Дунав, Ин и Енс. Към декоративните водни пространства може да се причислят и т. нар. „Римски руини”, наричани също „Руините на Картаген”. Това не са антични останки, а са направени по време на оформянето на парка с декоративна цел, като са използвани за модел римски развалини на древен храм на Веспасиан и Тит изобразени на гравюра от 1756г. на Джовани Пиранези. Водната площ е декорирана с алегоричните фигури на реките Дунав и Енс, а при каскадата се намира статуята на Херкулес с хидрата, символизираща борбата с пороците.
На хълмът над Главната алея се издига проектирания от Фишер фон Ерлах и реализиран от Йохан Фердинанд Хедзендорф фон Хоенберг бароков ансамбъл „Глориет”, който е бил построен през 1775г. Структурата се състои от централна зала с формата на триумфална арка, оградена от аркадни крила с полукръгли сводове. Централният участък, който е бил остъклен през последната година от живота на Мария Тереза, е увенчан с имперски орел, който е стъпил върху глобус и е заобиколен от трофеи.
Сред забележителностите на дворцовия комплекс са Зоологическата градина и ротондата „Гълъбарника”, а също оранжериите, сред които „Палмовата градина”.
Галерии / Gallery
Виена, фотоалбуми / Vien, gallery
