Крал Марко, детайл от фреска.

Марко станал крал след битката при Черномен през 1371г., в която загинали баща му – крал Вълкашин и чичо му - деспот Углеш. Още в началото на управлението си трябвало да стане васал на турския султан. Като такъв, той бил убит от Новак Докманович в битката при Ровине на 17.V.1395г., сражавайки се на страната на султан Баязид І срещу влашкия воевода Мирчо. След смъртта му владенията му били подчинени от турците.

Братята на крали Марко – Андриаш и Димитър през лятото на 1394г. избягали в Дубровник, а от там в Унгария, а другия му брат Иваниш избягал в Зета и там загинал в бой с турците.

Крали Марко е сред най-известните герои в българския народен юнашки епос. Част от песните за него са свързани със събития от времето, в което е живял, а други свързани с по-късно време и навярно с древни предания.