Данило-Зика Станкович Петрович (1826-1860г.) бил племенник и приемник на светския княз и владика Петър ІІ Негош. Макар че Петър ІІ Негош в своето завещание посочил Данило за свой наследник, първоначално сената на Черна гора под въздействието на богаташа Георги (Джордже) Петрович избрал за княз по-големия му брат Перо Томов Петрович Негош. Въпреки това Данило успял да се наложи и с подкрепата на руския цар станал княз през 1851г., а Перо Томович отново бил поставен за председател на Сената. През 1853г. удържал победа над турските войски начело с Омер паша при Остронг. През 1855г. било извършено първото преброяване на населението и били описани стопанствата (установено било, че са 80 000). Под страх от репресии всички черногорски племена приели плана на княза данъци, освен Кучи. За да ги накаже, Данило изпратил брат си Мирко, който избил 247 души и заставил племето Кучи да плаща данъци. При него духовната власт била отделена от светската и през 1858г. бил ръкоположен за черногорско-цетински митрополит Никанор Иванович. На 05.08.1858г. с брат си Мирко Петрович удържали победа над турците при Грахов. През месец ноември международна комисия определила границата между Турция и Черна гора. В Черна гора влезли Грахово, Рудине, Жупа Никшице и други.

Бил женен за Даринка от Триест, Италия.

При управлението на Данило бил приет „Общ земски законник”, наричан още „Данилов законник”. Князът полагал грижи за образованието в страната. След неуспешната за Русия Кримска война (1854т.) той започнал сближаване с Франция, надявайки се с нейна помощ да постигне независимост на Черна гора. Това обаче обтегнало отношенията на страната с Русия, Сърбия и Австрия, които виждали в тези действия заплаха за интересите им.

Броят на противниците на Данило нараствал - към тях се присъединили брат му Мирко и председателя на Сената Георги (Джердже) Петрович. Бил подготвен план за свалянето му от емигранти начело със Стефан Петрович Кука. Стефан Петрович бил убит в Цариград и планът се провалил. Въпреки това Данило Петрович бил убит на 1.VІІІ.1860г. от Тодор Кадич от рода на Белопавловичите в Котор.