Из „НАРЕДБА-ЗАКОН
ЗА СЪДЕНЕ ОТ НАРОДЕН СЪД ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ВЪВЛИЧАНЕ БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНАТА ВОЙНА СРЕЩУ СЪЮЗЕНИТЕ НАРОДИ И ЗА ЗЛОДЕЯНИЯТА, СВЪРЗАНИ С НЕЯ”
(Обн., ДВ, бр. 219 от 6.10.1944г., изм., бр. 261 от 1944г., бр. 9 от 12.01.1945г.)

Чл. 1. Учредява се Народен съд за съдене извършилите престъпни деяния, предвидени в този закон:

а) министри от правителствата през времето от 1 януари 1941 година до 9 септември 1944 година;

б) народни представители от ХХV Обикновено народно събрание и

в) други граждански или военни лица.

Чл. 2. Наказват се с временен или доживотен строг тъмничен затвор или със смърт и глоба до пет милиона лева:

1. лицата, които след 1 януари 1941 година, са изложили сигурността на държавата или са поставили народните интереси в опасност, било като са сключили международни договори с воюващи държави, било като са взели решение да обявят война и да водят война;

2. ръководните лица, които след 22 юни 1941 година, са заповядали действия, нарушаващи обявения неутралитет към Съюза на съветските социалистически републики и с това са отегчили международното положение на България;

3. ръководните лица, които, във връзка с обявяването и воденето на войната с Англия и Североамериканските съединени щати, не са изпълнили своето служебно задължение, като не са взели надлежни и своевременни мерки за предпазване на народа и държавата от морално и материално увреждане;

4. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 261 от 1944г.) лицата, които след 1 януари 1941 година, в старите предели на страната, в Македония, Тракия или другаде, са използвали своите връзки с властта, или с воюващите държави, или служебното си положение, за да набавят за себе си или за другиго противозаконна имотна облага;

5. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 261 от 1944г.) лицата, които са били в служба на Германия или на съюзниците й и при нейното упражняване дейно и съществено са допринесли за провеждането политиката на тия държави във вреда на интересите на българския народ;

6. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 261 от 1944г.) лицата, които през същото време са изпращали наши войски в Югославия и Гърция, за да преследват народоосвободителните войски на тези страни, както и ония ръководни военни лица, които със своите действия или бездействия, са станали причина да се поставят в опасност нашите войски;

7. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 261 от 1944г.) лицата, които, в страната или извън нея, във връзка с водената след 1 януари 1941 година от правителствата външна или вътрешна политика, са заповядали, поощрили или извършили убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, обири и изтезания;

8. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 261 от 1944г.) лицата, които доброволно са служили и предавали на полицията, жандармерията и войската такива сведения, които са се отнасяли до безопасността или важни интереси на партизаните или другите борци за народните свободи;

9. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 261 от 1944г.) следователи, прокурори и съдии, които при предварителното или съдебно дирене или с издадените присъди са проявили явно пристрастие и грубо престараване, с цел да подкрепят провеждания над народа терор, безправие и насилие;

10. (предишна т. 4, доп. - ДВ, бр. 261 от 1944г.) лицата, които, в страната или извън нея, от 1 януари 1941 година до 9 септември 1944 година, със своите действия, писания, слово или по друг начин са допринесли дейно и съществено за извършването или провеждането на горните деяния, както и за гоненията срещу евреите.

Чл. 3. Лицата, които са укрили или спомогнали да избегне лице, за което са знаели или по обстоятелствата е трябвало да предполагат, че е извършило някое от престъпленията по този закон, се наказват от общите съдилища със строг тъмничен затвор от пет до петнадесет години; изключват се от наказателната отговорност съпруг, съпруга, възходящи, низходящи, брат и сестра.

Чл. 4. Виновните за извършване на престъпления по този закон се лишават от правата по чл. 30 от Наказателния закон временно или завинаги.

Съдът присъжда в полза на държавното съкровище целия имот на осъдения или част от него.

Смъртта на лице, извършило деяние по този закон, настъпила преди или след възбуждане на обвинението срещу него, не пречи да се започне или привърши преследването и да се издаде присъда, съгласно предшестващата алинея.

Чл. 5. Министерският съвет, по доклад на министъра на правосъдието, назначава един главен народен обвинител и нужното число обвинители.

Главният народен обвинител и обвинителите, с възможно най-голяма бързина, събират обвинителния материал, възбуждат обвинението, определят мярката за неотклонение, изготвят обвинителния акт и поддържат обвинението пред съда.

Чл. 6. Народният съд се състои: а) от народни съдии - пълнолетни български поданици от двата пола, избрани от областните комитети на Отечествения фронт; б) от назначени съдии от министъра на правосъдието измежду съдиите и адвокатите в страната.

(Ал. 2, доп. - ДВ, бр. 261 от 1944г.) Всеки областен комитет на Отечествения фронт избира тридесет народни съдии измежду най-добрите граждани от градове и села. В случай че в някоя област, в зависимост от числото на привлечените към отговорност лица, образуваните състави се окажат недостатъчни, министърът на правосъдието може да поиска от съответния областен комитет на Отечествения фронт да избере допълнително народни съдии.

 

 

ИЗ „ОБВИНИТЕЛЕН АКТ НА ГЛАВНАТА ПРОКУРАТУРА НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КРЕЩУ ПРЕСТЪПВАНА БАНДА НА ТРАЙЧО КОСТОВ”

 

Въз основа на закона, приет от Великото народно събрание на 21 октомври 1949 година, в съответствие с материалите по делото по обвинение да организиране на противодържавен даговор, целещ събарянето на установената от Конституцията на Народна република България законна власт, за предателство, шпионаж и измяна на Родината

 

ПРИВЛИЧАТ СЕ КЪМ ОТГОВОРНОСТ:

…………………………………………………………………………………

СЕ ОБВИНЯВАТ:

За това, че:

 

1. Обвиняемия Трайчо Костов, свързан с полицията от 1942 г., а след това и с английската разузнавателна служба, заедно с обвиняемия Никола Павлов, известен му от лишалото също така като агент на полицията, и обвиняемият Иван Стефа­нов, секретен сътрудник на английското разузнаване, скоро след 9 септември 1944 г. са пристъпили към организирането на заговор, насочен към събаряне на съществуващия в Бълга­рия демократичен държавен строй;

2. Обвиняемите Костов,   Стефанов и Павлов са  образували затворнически    център,     който     възглавил   престъпната дейност на техните съучастници за събарянето    на    законното правителство на страната и за заменяването му с престъпно пра­вителство на Костов;

3. Обвиняемите Костов, Стефанов и Павлов, а също така
и привлечените от тях обвиняеми Никола Начев и Иван Гевре
нов са вербували нови участници в престъпния заговор длъжностните лица от стопанския, финансовия и Други апарати на държавното управление;

4.         Обвиняемите    Костов, Павлов, Стефанов, Начев н Гевренов, заедно с обвиняемите Иван Тутев, Цоню Цончев и Борис Христов, са извършвали вражески действия в народното сто­панство на България с цел да подкопаят икономическите   устои на народната власт, за което:

а)         са внасяли дезорганизация  в работата на индустрия­та,   селското   стопанство   н  финансовия   апарат   на   страната; проваляли  са изпълнението на държавния     народностопански план;  създавали са затруднения  в снабдяването на градското
и селско население с  продоволствени, и други стоки  от първа необходимост;   спъвали  са  развитието на  търговията  и  стокообращението между града и селото;

б)         отивали са се да нарушат стопанските,  търговски и други  икономически   връзки  между  България     и     останалите страни  с  народна  демокрация       начело  с  великия     Съветски съюз,  за да лишат нашата страна  от щедрата и безкористна
помощ от страна на СССР,  като я изолирах от лагера на со
циализма   и  народнодемократическите   държави   и   я   поставят в зависимост от американския и английския империализъм.

5.         Обвиняемият   Костов   със   знанието   и   съгласието   на английската    разузнавателна    служба е влязъл в тайни престъпни   отношения   с  югославските ръководители;   в  края   на 1944 година — с Кардел, в началото на  1945 година — с Джилас, и в   1946—1947  година — с Ранкович  и Тито,    с които се е споразумял за съвместни действия с цел България да бъде лишена от нейния национален суверенитет, територи­ална цялост и независимост чрез присъединението й към Юго­славия  и  преди  всичко  за  откъсването  на  Пиринския  край  в полза на югославска Македония;

освен това обвиняемият Костов тайно се е споразумял с управляващата фашистка клика на Тито за изменяване курса на външната политика на България, за откъсването й от СССР и страните с народна демокрация и превръщането и в колония на американския и английския империализъм;

в непосредствена престъпна договореност с югославските ръководители Кардел и Джилас се е намирал и обвиняемият Стефанов;

6.         Обвиняемият Костов,  в резултат на преговорите му е Тито,   Кардел,   Джилас  и  Ранкович,   а  обвиняемият  Стефанов — е Кардел,   набелязват заедно  планове    за    подготвителните действия е цел:

а)         да  бъде  съборено  избраното по  волята  на  народа,   в съответствие с  Конституцията на Народната   република България, законно правителство;

б)         да  бъде   насилствено  заграбена властта  в   страната с военна поддръжка от Югославия;

в)         да бъде арестуван и физически унищожен главата на правителството и вождът    на    българския    народ    другарят Димитров.

 

7.         По споразумение с фашиста Тито и  най-близките му
сътрудници Джилас  и  Ранкович, обвиняемият Костов,   използувайки   служебното   си   положение на заместник министър-председател, създава условия за подривна и шпионска дейност в  България на изпратените  от Белград и  Скопие със специални  задачи   емисари на югославската шпионска  служба обвиняемите Благой хаджи  Панзов и Васил Ивановски,  а също така  и   на   агента   на югославското   разузнаване      обвиняемия Илия  Баялцалиев.

8.         Обвиняемият   хаджи   Панзов,    действувайки   по   ин­струкция от Белград, възглавил    шпионската мрежа на югославската агентура и освен това заедно с  обвиняемите Баялцалиев  и   Ивановски с  вършели   разложителна  работа сред  македонците,   граждани  на  Народната  република   България.

 Ивановски редовно е снабдявал югославското разузнаване със секретни материали чрез неговите пред­ставители, заемащи официални дипломатически постове в югославското посолство в София — Зафировски и Момчилович, а обвиняемият Баялцалиев е поддържал шпионска връзка със
сътрудниците  на същото  посолство  Наков в  Савич.

9. Обвиняемите Костов, Стефанов, Начев, Гевренов и Тутев са снабдявали английското  разузнаване   със   сведения, които според закона се пазят като държавна тайна;  обвиняе­мият Цончев     американското . разузнаване,    а    обвиняемият Христов     югославското  разузнаване,   с  което  по   съвкупност
са извършили действия,  които   законът   на   Народната република  България  квалифицира  като участие    в     антидържавен заговор,  предателство,  шпионаж  и  измяна на  родината.

 

 

Hosted by uCoz