ПРОТОКОЛ ЗА ВДИГАНЕ НА СХИЗМАТА

 

За вдигането на съществуващата от години аномалия в тялото на Православната Църква и възстановяване на мир и братски канонични отношения в Българската Църква и Вселенската Патриаршия и останалите автокефални православни църкви, считат се за резултатни следните условия:

А) Светейшият Синод на Българската Православна Църква със писма до Вселенския Патриарх да заяви, че тъгувайки за раздялата, която съществува в каноническите отношения на Православната Българска Църква с Вселенската Патриаршия, желае щото:

1. Да се вдигне осъждането на Българската Църква, поради изтъкнатите причини, според което осъждане някои от нейните архиереи се лишиха от чина си, а останалият български клир и народ се обявиха чужди на едната света наша Православна Църква;

2. Да се признае и причисли Българската Църква между автокефалните православни църкви, които имат канонически отношения с Вселенската патриаршия и другите автокефални църкви - сестри;

3. Да се възстанови братската връзка за мир с Вселенската Патриаршия и всички православни автокефални църкви.

Б) След получаването на поменатите писма Вселенският Патриарх със свои писма да отговори на Св. Синод на Православната Българска Църква и тълкувайки своята радост поради изразеното желание на Българската Църква за възстановяването на канонически отношения и да признае официално Православната Българска Църква за автокефална, обявявайки българския клир и народ за верни чада на Едната Света Православна Църква.

В) Всички горепоменати писма на Св. Синод на Православната Българска Църква и на Вселенската Патриаршия да означават действително и официално възстановяването на канонически отношения между Вселенската Патриаршия и Българската Църква, признаването на последната за автокефална и зачисляването й между останалите автокефални православни църкви.

Г) Вселенската Патриаршия и Св. Синод на Православната Българска Църква да съобщават това на всички останали православни автокефални църкви.

Д) На Българската православна община в Цариград, както и на всяка друга такава в пределите на Турската република, находяща се след възстановяване на каноническите отношения с Българската Църква, съгласно условията на настоящата спогодба и оттеглянето на българските църковни власти от Цариград, да се даде вътрешно църковно самоуправление винаги в рамките на свещените канони, а българските общини могат да посочват на Вселенския Патриарх свой енорийски клир (църковните предстоятели в свещен сан, свещениците и дяконите) за одобряване, за назначаване или за негово ръкополагане, доколкото, разбира се, посочваните за целта притежават надлежните канонически цензове. Горепоменатото ще бъде в сила и за гръцките общини в България и за техния клир, доколкото ще съществуват такива.
Е) За подпечатване на възстановеното единство да се извърши в свещения патриаршески храм за целта патриаршеска и синодална литургия, като участвуват в нея и делегати на Българската Църква, дошли за целта в Цариград, за живи и умрели от деня на печалната караница до днес.

За удостоверение и потвърждение на гореизложеното биде подписан от нас настоящия Протокол в два екземпляра на гръцки и български език.

В Цариградската Патриаршия, 19 февруари 1945г.

Комисия на Вселенската Патриаршия:

(п) Халкидонски Максим
(п.) Сардийски Германос
(п.) Лаодикийски Доротеос

Делегати на Българската Църква:
(п.) Неврокопски Борис
(п.) Търновски Софроний
(п.) Величкий Андрей

 

 

 

ТОМОС

ЗА ВЪСТАНОВЯВАНЕ НА АВТОКЕФАЛНОТО УСТРОЙСТВО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

 

† Вениамин, по милост Божия Архиепископ на Цариград, Новия Рим и Патриарх Вселенски

 

„А с истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава - Христос, от Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани връзки, при действието на всяка част според силите си нараства, за да се съзижда в любов.” (Ефес. 4:15-16)

Така пишеше за ефесяните Павел, Апостолът на езичниците, подразбирайки благоприятното съгласие, взаимно общение и канонически ред в тялото на Св. Църква и заповядвайки завинаги да останат и пребъдат, за да бъде безпрепятствено управлението и процъфтяването на църковните дела поотделно и общо, а плодоношението в Господа на благочестивото Християнско изпълнение да стане - както подобава - по-голямо и възрастващо.

Затова, когато Църквата в границите на богохранимата Българска държава, която свише и искони е била свързана с нашата Св. Велика Цариградска Църква чрез особени духовни връзки и дълги векове е оставала под непосредствената каноническа зависимост от нашия Светейши Апостолски и Патриаршески Вселенски Престол, помоли с горещо писмо да бъде причислена към сонма на останалите Православни Автокефални Църкви, наша Мерност заедно със Свещенейшите при нас Митрополити и пречестни нам в Духа Светаго възлюблени братя съслужители, като посрещнахме благосклонно тая молба и, преди всичко, като взехме предвид по въпроса разпоредбата на Свещените Канони и дълговечната практика на Църквата, а след туй имайки към Българската Църква и едно любвеобилно разположение, понеже нашата Велика Църква е родила в Господа и откърмила Българския народ, приехме отправената до нас гореспомената молба.

Поради това и синодално решавайки в Духа Светаго, ние благославяме автокефалното устройство и управление на Св. Църква в България, като определяме тя, наричана „Св. Православна Автокефална Българска Църква” и бидейки отсега нататък призната наша духовна сестра, да управлява и урежда своите работи независимо и автокефално според реда и суверенните права на останалите Православни Автокефални Църкви, признавайки за своя върховна църковна власт Свещения Синод, който е съставен от архиереи и има сега за Предстоятел Блаженейшия Митрополит на София и Екзарх на цяла България.

А за поддържане и доказателство на духовното и каноническо единство с нашия Светейши Апостолски и Патриаршески Вселенски Престол и с всички Православни Автокефални Църкви, Блаженейшият Митрополит на София и Екзарх на цяла България има задължението всякога, според отдаване владеещата свръзка за каноническо взаимоотношение и общение, да известява чрез интронизационна грамота, както нашата Велика Христова Църква, така и всички останали сестри Православни Автокефални Църкви за своя избор и възшествие, полагайки тутакси братско изповедание и уверение, че, както той, така и поверената му Църква, незиблемо ще пазят православната вяра и благочестие, и всичко, което повеляват божествените и свещени канони и дълговечният ред на Св. Православна Църква; да поменава в диптихите името на Вселенския Патриарх и на останалите Патриарси и на другите Представители на Православните Автокефални Църкви; а по общи църковни въпроси, които се нуждаят от повселенско обсъждане и изследване, да се отнася до нашия Светейши Патриаршески Вселенски Престол и от него да търси и приема, както неговото меродавно мнение и схващане, така и това на останалите Св. сестри Църкви.
Всичко това така намислено и от нас синодално решено и потвърдено в заседанието на Синода от 22 февруари тази година, утвърждаваме за трайно спазване чрез този наш Патриаршески и Синодален Томос, който поместен и подписан в Кондиката на нашата Св. Христова Велика Църква се предава и изпраща в точен препис на Блаженейшия Митрополит Софийски и Екзарх Български, господин Стефан, Председател на Свещения Синод на Св. Православна Автокефална Българска Църква.

А Господ Бог, по благодатта и милостите на Първия, Великия и Върховния Архипастир, Христа Бога нашего, да крепи винаги Св. Православна Автокефална Църква в България, като я води и възрастява за слава на Своето име, за радост на нашата Велика Църква и на останалите сестри Православни Автокефални Църкви и за полза на благочестивия клир и народ на богоспасаемата Българска държава.

В лято спасения 1945, през месец февруари (22).

Константинополски Патриарх ВЕНИАМИН

Потвърждава:
† Халкидонски Максим
† Бруски Поликарп
† Принкипоостровни Тома
† Теодорополски Леонтий
† Иринополски Константин
† Христополски Мелетий
† Лаодикийски Доротей
† Филаделфийски Емилиан
† Приконийски Филотей
† Кидонийски Агатангел
† Гано-Хорски Панкратий
† Пергамски Адамантий

 

 

 

 

 

 

 

ПИСМО НА ЦАРИГРАДСКИЯ ПАТРИАРХ АТЕНАГОР, С КОЕТО СЕ ПРИЗНАВА ПАТРИАРШЕСКИЯ ТИТУЛ НА ПРЕДСТОЯТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

 

Блаженейши и Светейши Патриарше на София и цяла България, цело възлюблени и въжделени в Христа Бога брате и съслужителю на наше смирение г-н Кириле, облобизавайки Ваше Блаженство братски в Господа, сладчайше Ви приветствуваме.
Откакто беше отстранена с благодатта на Всеблагия Бог от светата ни Православна църква печалната аномалия, която продължи години наред, и се възстанови мирът и братските нормални отношения на Българската православна църква със светейшия ни вселенски престол и останалите автокефални православни църкви, нашата света Христова велика църква, съгласно даденото тогава обещание, непрестанно е очаквала да настъпи подходящо време, за да направи необходимото, според установения от древно време ред, да въздигне и Българската православна църква в патриаршеско достойнство и чест. Тя смяташе това за справедливо, изгодно и в много отношения полезно за православния български народ, за да може той, ръководен от Патриарх, да отбележи още по-голям напредък и разцвет във вярата и благочестието.
Понеже и ние със Св. Синод имахме такива също намерения по отношение на възлюблената Българска православна църква, дълбоко бяхме наскърбени от настъпилата повторно аномалия на 10 май 1953г. в отношенията между двете църкви. С любов обаче и благоразположение погледнахме на молбата, която многократно ни се отправи, но особено на тази, която тази година по-официално ни беше изразена по случай великия празник на светата ни Пасха от Ваше Блаженство с писмо № 2575 в смисъл да предадем на забвение по случай празника на възтържествувалата Божия любов това, което разстрои нормалните и добри отношения между нашата света Майка, великата Христова Църква и нейната дъщеря Българската православна църква и да благословим въздигането й в патриаршеското достойнство.

Ние неотдавна разменихме мисли с членовете на Светия ни Синод по тази молба на Ваше Блаженство и светата Ви църква, и ръководени от светото желание да запазим единството по всякакъв начин на Едната, Света, Съборна и Апостолска православна църква и да укрепим любовта си един към друг чрез връзките на мира, решихме по икономия да дадем от настоящия момент братското съгласие, признание и благословение на светейшата ни Константинополска катедра за станалото в тамошната света Църква, също като някога, при отклоняване на всеки случай от каноническия ред и точност, с увереността разбира се и надеждата, че с това наше решение, според традициите на миналото, ще бъдат съгласни и останалите Блаженейши и пречестни патриарси и предстоятели на православните автокефални църкви, докато окончателно този въпрос бъде разрешен от Вселенски събор, който единствено има правото да провъзгласява дадена света Божия поместна църква в патриаршеско достойнство и чест.
Пожелаваме въздигането на светата Българска православна църква в патриаршеско достойнство и чест да бъде начало на нов подем и успех във вярата и благочестието и извор на укрепване и утеха за православния български народ. Сърдечно поздравяваме Ваше Блаженство, свещения клир и цялото паство, като Ви съобщаваме при това, че в свещените диптихи името на Патриарха на София и цяла България ще бъде споменавано непосредствено след името на Патриарха на Букурещ и цяла Румъния.

Като Ви прегръщаме отново със свето целование, оставаме с братска любов и отлична почит,
27 юли 1961г.
На Ваше Блаженство
Възлюблен в Христа брат
† Константинополски АТИНАГОР