Плутарх от Херонея, „Успоредни животописи”, из „Антоний”

 

(61, 2) Заедно с Антоний се сражавали като нему подвластни царе Бокс ливиецът, Таркондем, царят на Горна Киликия, Архелай, царят на Кападокия, Филаделф – на Пафлагония, Митридат – на Комагене и Садал – царят на Тракия. Те се явили лично при него.

(63, 7) Дикомес, царят на гетите, обещал да дойде на помощ на Антоний с голяма войска.

 

Луций Анней Флор, Из книга І от Епитомата (извлечението) на историята на Тит Ливий

 

XXXIX. Тракийската война

III. 4. След Македония¹ – такава била волята на боговете – против нас въстанали тракийците, до тогава данъкоплатци на Македония², и, не ограничили нахлуването до близките провинции, Тесалия и Далмация, а се разпрострели до Адриатическото море. Задържани от него, сякаш по вмешателство на природата, те хвърлили своите дротици в неговите води. (2) И нямало по това време нищо по-жестоко, от тяхното отношение към пленниците: те извършвали възлияния на боговете с човешка кръв, пили от човешки черепи и си правили забавление със смъртта на пленниците, изгаряйки ги и удушавайки ги с дим; а също с изтезания изтръгвали плодовете от утробите на  бременните майки. (3) Най-жестоки от тракийците били скордиските³, и тяхната хитрост не отстъпвала на силата им. (4) Такъв характер породил живота в горите и в планините. Армията, която водел Катон⁴, била не само разпръсната и обърната в бягство, но, нещо равносилно на чудо, напълно унищожена. (5) Дидий⁵ ги притиснал, докато били пръснати по време на грабежи в Тракия. Друз⁶ постигнал повече и забранил да преминават през Дунава. Минуций⁷ опустошил целия Хебър, но изпуснал много, докато неверния лед издържал на тежестта на конете. [6] Вулсон⁸ проникнал в  Родопа и Кавказ⁹. Курион¹⁰ стигнал до Дакия, но се изплашил от нейните гъсти гори. Апий¹¹ преминал до сарматите, Лукул¹² – до Танаис и Меотийското езеро – границите на народите¹³. (7) Тези най-свирепи от враговете можело да бъдат усмирени не иначе, освен по техните обичаи. И макар да е жестоко да прилагат спрямо пленниците огън и желязо, но нямало нищо по-страшно за варварите, от това да понесат наказание и да  останат да живеят с отсечени ръце¹⁴.

1.              Става дума за н.нар. Трета Македонска война, която обаче Флор отбелязва като Втора Македонска война.

2.              Става дума за траки от други тракийски племена подчинени на Македонското царство. Самите македони са част от тракийското племе едони.

3.              Скодриските са келтски племена, които през ІVв. пр.н.е. се настанили по поречието на р. Сава. Флор погрешно ги нарича траки.

4.              М. Порций Катон, консул през 114г. пр. н.е.

5.              Претор през 101г. пр. н.е., консул през 98г. пр. н.е., наместник на Македония. Получил триумф за победата над скордиските.

6.              М. Ливий Друз Старши, противник на Г. Гракх, консул през 112г. пр. н.е. Получил триумф за победата над скордиските през 111-110гг. пр н.е.

7.              М. Минуций Руф, консул през 110г. пр. н.е.

8.              Манлий Вулсон, един от римските претори  в началото на I в. пр. н.е.

9.              Навярно става дума за някоя от съседните на Родопите планини.

10.           Г. Скрибоний Курион, консул през 76г. пр. н.е.; през 75-73 гг. пр. н.е. – наместник на Македония.

11.           Апий Клавдий Пулхр, консул през 79г. пр. н.е., баща на известния народен трибун през 58г. пр. н.е. Клодий Пулхр.

12.           М. Теренций Варон Лукул, консул през 74г. пр. н.е. Воювал с тракийците и мизийците през 73-71гг. пр. н.е.

13.           Риторическо преувеличение, Дон и Азовско море не са се считали за границите на населената земя.

14.           Дава се оправдание за жестокото сломяване на съпротивата на свободолюбивите траки.